Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Животът е прекрасен | НТ "Иван Вазов" 

"Самоубиецът" от Николай Ердман

Юлия Огнянова, Александър Морфов 

Александър Морфов

Никола Тороманов

Марина Додова 

Асен Аврамов 

Ивайло Иванов 

Фелия Барух 

Лиана Димитрова 

180 мин., с антракт 

"Разкърши се!": Веселин Веселинов - Еко, Михаил Шишков Мл., Невилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев 

Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Пламен Пеев, Албена Колева, Руси Чанев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Валентин Танев, Павлин Петрунов, Биляна Петринска, Йордан Петков, Емил Марков, Стефан Къшев, Любомир Петкашев, Вяра Табакова, Валентин Балабанов, Албена Ставрева, Владислава Николова, Василена Гецкова и др. 

Животът е прекрасен 

Народен театър "Иван Вазов" - София, България 

премиера 6 март 2012, Голяма сцена 

По

Превод и сценична 

адаптация

Режисьор  

Сценография 

Костюми 

Композитор 

Хореограф 

Фотограф 

Плакат 

Продлъжителност 

Оркестър: 

Участват: 

Life is Beautiful, NT Bulgaria

     "Самоубиецът" е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура – 60 години абсолютна забрана върху произведението. Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г. Наричат  „Самоубиецът”  „Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово-Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театъра на Майерхолд и МХАТ. В защита на „Самоубиецът” се включват Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни.      Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нито една пиеса. През 1933 г. Ердман е заточен в Енисейск за „контрареволюционни литературни произведения”, по-късно е освободен, но при специален режим – лишен е от правото да пребивава в десет от големите градове на СССР, в това число и Москва. В същото време е автор на сценариите на любимите филми на Сталин „Веселите момчета” и „Волга, Волга”, но името му е заличено от надписите на тези филми. Пиесата е поставена за пръв път в Русия едва няколко години след смъртта на Ердман. 

     "Самоубиецът" е руска черна комедия от двайсетте години и представлява сатира за проблемите на безработен мъж, чието отчаяние го принуждава да обмисли самоубийство. Пиесата се занимава с източника на смешното; с душата на съвършения егоист, готов да употреби всеки за собствените си цели; с триумфа на индивида, който се опитва да съхрани достойнството си в общество, в което призивът "за всеки и за всички" отеква глухо. В света на Семьон смъртта е единствената реалност, която е способна да даде на човек свободата на действие и слово, която той жадува.                                                          ~ Йо Герман, режисьор 

Renny Vrangova and Kamen Donev

  

Renny Vrangova, Kamen Donev

     Семьон Семьонич Подсекалников е обикновен човек, който се бори с трудния живот така, както може. В тази борба за съжаление повеждат трудностите и той е без работа и без пари. Споделя дома си със съпруга и тъща, конфликти не липсват, макар и в семейството да присъстват обич и привързаност. Семьон има мечта, която съпругата му и в известна степен тъщата подкрепят - иска да се научи да свири на боен бас. Тази мечта е обещание за един по-добър живот, изпълнен с възможности, слава и щастие, но най-важното - живот, който ще му позволи да се погрижи за семейството си. Той е обзет от тази идея и съпругата му успява да намери пари, с които да наеме инструмент за упражненията на Семьон. Упражненията обаче се превръщат в бедствие - той не успява да извири дори една нота, още по-малко цяла фраза... Следва инструкциите в упътването на инструмента, когато разбира, че за да продължи упражненията, ще трябва да се сдобие и с пиано. Цената на втори музикален инструмент е непосилна за него и това го връща към апатия и желание за самоубийство. 

     Изведнъж в стаята се появява непознат мъж. Благородният странник се оказва представител на интелигенцията, натоварен с мисията да убеди Семьон не просто да се самоубие, а да превърне самоубийството си в символичен акт на протест срещу потисничеството над руския интелектуален елит. 

     Слухът, че в града има човек, твърдо решен на самоубийство, се разпространява бързо. При Семьон се стичат представители на най-различни гилдии и каузи, за да го убедят неговият акт да бъде в името на тяхната кауза - в името на романтичната любов, в името на плътската любов, на месарската индустрия и т.н. Всички те са толкова убедителни и така силно имат нужда от подкрепата на Семьон, че се съгласяват на компромис - приемат конкуренцията и Семьон се изправя пред необходимостта да подпише 18 предсмъртни писма. В замяна на това получава тържествено изпращане в последния си път, както и добра издръжка за семейството си. 

 

     В разгара на тържеството, когато се очаква Семьон да извърши символния акт на своето самоубийство, той внезапно осъзнава, че "животът започва 30 минути преди смъртта". Пиян, той успява да избяга от ентусиазираната тълпа и да се скрие зад едно дърво, където произвежда заблуждаващ изстрел и заспива. Междувременно съпругата и тъщата му получават новината, че Семьон Семьонич вече не е сред живите и че неговата постъпка е високо ценена от обществото, както и че той ще бъде удостоен с погребение с почести - каквото заслужава герой от беговата величина. Погребалната процесия внася ковчег с "трупа" на Подсекалников и го оставя в дома, подготвен за началото на церемонията. 

     Каква изненада е за двете опечалени жени, когато мъжът от ковчега се надига от дискомфорт с ужасен махмурлук и напълно убеден, че действително не е жив, а стои пред портите на рая. 

     Спектакълът е изпълнен със веселие, с тъга, със социални послания и отговорност, дори с философия, но най-вече - с любов към живота, макар и осеян с трудности.  

     Нашите родители по време на социализма бяха много щастливи. И бяха щатливи именно с тези дребни човешки взаимоотношения, малките радости, които всъщност правят живота по-истински.  Тогава бяхме лишени от амбицията, от желанието, от ламтежа да имаме скъпи вещи, да имаме скъпи коли, апартаменти, вили. Никой не ламтеше за това, никой не се стремеше. Виждахме, че има някои хора, които могат да си го позволят, и то за наша сметка сигурно. Някои по-недоволни - винаги е имало недоволни - предполагам, са живеели по по-различен начин, по по-труден начин, не както обикновения човек, но обикновеният човек живееше щастливо, защото се опитваше да се изолира именно от несправедливостите на живота. Не знам дали това е правилно, не всеки може да бъде бунтар, не всеки може да бъде революционер, не всеки има тази способност. А какво друго ни остава, не може да прекараш живота си в завист и в надничане в чуждия двор! Не... Животът ще премине напразно, животът ще се превърне в жлъч и в зелена ирония. Няма смисъл от всичко това. По-добре да гледаме очите на хората, които обичаме, да усещаме техните ръце, да се радваме на малкото, което имаме - и тогава животът наистина може да бъде прекрасен.

 Александър Морфов, интервю от Йордан Георгиева | Радио "Alma Mater" 

За информация за турне кликни тук. Технически райдер:  

НОМИНАЦИИ и НАГРАДИ: 

 

Номинация за годишна театрална награда "Икар", 2013, връчвана от САБ - Александър Морфов, Най-добър режисьор

Номинация за годишна театрална награда "Аскеер", 2012 - Светлана Янчева, Водеща женска роля 

Годишна театрална награда "Икар", 2013 - Камен Донев, Водеща мъжка роля 

Годишна театрална награда "Аскеер", 2012 - Камен Донев, Водеща мъжка роля

Награда, връчвана от Обществото на театралните критици в България - Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична 

ОТЗИВИ: 

 

"Ако някой може да направи театралната сцена епицентър на шумно, гръмогласно, преливащо от жизненост, безгрижие и отчаян оптимизъм празненство, то това е Александър Морфов. В спектаклите му празникът, музиката, веселбата винаги изригват неочаквано, привидно не на място, и задължително със страшна сила, която на мига обхваща всичко наоколо, издига се до небето и помита сивото битие, разочарованието, несбъднатите надежди и неосъществените животи. И се трансформира в символ на веселбата на отчаяните. В новия си спектакъл режисьорът превръща абсурдната комедия на Николай Ердман "Самоубиецът" в оптимистичната гротеска "Животът е прекрасен". Това не е пиеса за самоубийство. Тя по-скоро е посветена на живота - на това как един човек го открива отново."  

Животът очаква да бъде прекрасен |

Светлана Панчева, duma.bg, 10.03.2012 

видео: Явор Веселинов

"Имам един приятел, кинорежисьор, който спря да гледа театър след "Дон Жуан" на Александър Морфов, защото "Театърът не може да се приближи до киното по-вълнуващо, мащабно и епично". И въпреки тоталното ми несъгласие с презумпцията и последиците в едно е прав: постановките на Александър Морфов са безстрашно мащабни, впечатляващи, зрелищни. Увличат те с грандиозна сценография, актьорски състав, осветление, музика, дори продължителност. В Америка биха го нарекли WOW-ефект, аз бих го определила като гаранция за пълни зали..." 

Ефектът е прекрасен | Елена Пенева, capital.bg, 29.03.2012

 

"ежисьор, който винаги успява да възбуди интереса на многобройната публика със зрелищните, пищни, почти оперетни спектакли, съчетани с бохемско бунтарско  присъствие в медиите. [...] Народен театър – най-известното и престижно театрално пространство, за което можем да кажем със сигурност, че поне него всеки го знае, пък и няма защо да крием, че Морфов е може би единственият режисьор, който последователно в годините успява да овладее тази иначе коварна, поради мащабите и статута си сцена." 

изнеутвърждаващият самоубиец" по Сашо Морфов | Гергана Пирозова, сп. Театър, 10.05.2012 

 

"Всички компоненти на сценичното действие са прецизно оркестрирани като развитие и ди- намика, акценти и кулминации. Актьорите са споени в здрав ансамбъл и играят с удоволствие, което заразява и зрителите. [...] В „Животът е прекрасен” Александър Морфов изгражда своята режисура на принципа на пара- доксалното смесване на високо-абстрактното (въпросите за живота, смъртта и смисъла им) и ниско-конкретното (бита, бедността), кон- траста и противопоставянето на полярности - отчаяние и надежда, смях и тъга, и т.н. Зад ко- медийния първи план прозират сериозните екзис- тенциални въпроси и горчивата социална сатира, сериозното и смешното са умело балансирани и противопоставени, без да накланят везните нито към дидактичността, нито към безгриж- ния смях. Уродливото и комичното се смесват в гротеска, страшното е победено от смеха, кой- то е оръжие на надеждата, радостта и живота. Накрая резултатът е превръщането на истори- ята за самоубийство в история за достигане до прозрението, че "животът е прекрасен"."  

Прецизно оркестриране | Николина Делева, сп. Театър, 01.04-30.06.2015

 

"Морфов има голям талант за (и вкус към) вълшебството. Не случайно един от основните му приноси към нашия театър (по рождение склонен към дидактика) е, че той му помогна да се освободи от предразсъдъците към зрелището, към напълно възможния баланс на зрелище и философия (толкова естествен за големия театър по принцип), от който нашите сцени някак си страняха и към който рядко посягаха. Тоест, той ги дари със “свободната любов” към вълшебството на зрелището, без обаче да лишава вълшебството от смисъл."

Животът е прекрасен!, или за нашия театър оптимистично | Калина Стефанова, liternet.bg, 29.09.2012 

 

 

"След незабравимите шекспирови представления – пищни в духа и плътта си, и истински театрални постижения, режисьорът постави още много класически текстове, повече трагически и по-оспорвани в гилдията. Но винаги запомнящи се."  

Александър Морфов и чалгата. Животът е прекрасен, нали? | Ира Антонова, mdl.bg, 22.01.2013

 

 

 

Други: 

Защо не се самоубива Подсекалниковvesti.bg, 19.03.2012 

Животът е прекрасен | Мария Георгиева, личен блог, 13.05.2012 

Театрално ревю: Животът е прекрасен | Василена Вълчанова, личен блог, 02.03.2013

"Животът е прекрасен", или защо си заслужава да живеем | Александра Андонова, lovetheater.bg, 14.10.2015 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva