Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Затъмнение | Театър "Ленком" - Москва 

Александър Лазарев/ Андрей Соколов, Александър Сирин/ Иван Агапов, Сергей Пьотровски, Алексей Скуратов / Дмитрий Гизбрехт, Александър Горелов, Андрей Леонов, Иван Агапов/ Павел Капитонов, Борис Чунаев, Елена Шанина/ Анна Якунина, Марина Королкова, Александър Карнаушкин, Станислав Житарев, Кирил Петров / Виталий Боровик / Алексей Скуратов, Сергей Александров, Александър Салник, Анна Болшова / Алла Юганова, Наталия Михайлова, Естер Ламзина / Алиса Сапегина, Генадий Козлов, Евгени Бойцов, Леван Мшиладзе, Анатолий Попов, Сергей Чулков, Данила Чербаджи-Курилко 

Романа "Полет над

кукувиче гнездо" от Кен Киси 

Александър Морфов

Александър Лазарев 

Марк Варшавер

Майя Шавдатуашвили

Давид Боровский

Александър Морфов

Алеся Манковская 

200 мин., с антракт 

Затъмнение

Театър "Ленком", Москва, Русия 

премиера 27 декември 2005, Голяма сцена

 

По 

Автор на сценичната

версия и режисьор

Асистент режисьор

Директор продукция

Художник на осветлението 

Сценография и костюми

Музика 

Продължителност

Участват

     Кен Киси написва  „Полет над кукувиче гнездо", докато работи като нощен пазач в психиатрична клиника за ветерани под въздействието на LSD, тъй като по-рано е участвал в доброволни тестове на новата дрога, финансирани от правителството. Не след дълго заедно със своите приятели Нийл Касиди, Кенет Бабс, Пейдж Брауинг, Джордж Уокър и др. купуват 25-годишен училищен автобус, боядисват го жълто-шарен, кръщават го "Further" и потеглят из Америка, раздавайки наркотици на всички, които искат да опитат. Сякаш от същия шарен автобус на "Веселите пакостници" слиза и Макмърфи, за да нахълта с взлом в психиатричното отделение на сестра Рачид и да се превърне в един от най-ярките представители на контракултурата. 

     Втората книга на Киси - "Понякога велика идея" (1964 г.) е за конфликтите между индивидуализма на Запада и интелектуализма на Изтока в САЩ. Следващата година Киси е арестуван за притежание на марихуана и лежи в затвора пет месеца. Третата си книга "Песента на моряка" публикува чак през 1992 г. Характерно за книгите му е, че зад частните случаи, за които пише, писателят се опитва да представи мащабния модел на цялото американско общество. Друга особеност на Киси е "локалният национализъм" в неговите произведения - действието в тях винаги се развива в местата, в които авторът е живял през детството и юношеството си - факт, който кара много критици да го сравняват с Уилям Фокнър. 

     След като "Полет над кукувиче гнездо" става популярен Кърк Дъглас купува лиценза и формира екип с Дейл Васерман за създаването на сценична версия. "Допада ми идеята за бунта на човека срещу обществото" - признава Васерман. По-късно синът му, Майкъл Дъглас, продуцира филм с участието на Джак Никълсън в главната роля. През 1976 г. филмът, режисиран от Милош Форман, получава пет статуетки Оскар. 

     Александър Морфов предлага на публиката своя авторска адаптация. 

One Flew over the Cu... Moscow

Александър и измислянето 

     Това не е точно анализ на представления, а опит за портрет на един от най-близките ми приятели. По тази причина ми е трудно. Затова ще карам направо. Гледал съм всички представления на Сашо, но голямото удоволствие е било на репетиции. Този човек се забавлява, докато работи. По тази причина всичко, което прави, изглежда едновременно леко, ефирно, истинско и в същото време много мощно. Неговите теми винаги са много лични. Имам чувството, че той постоянно се обяснява в любов към човечеството, не - към човека е по-точно. Както става това при Чаплин, при Фелини. И според мен тъкмо това е нещото, което прави представленията му значителни. В един спор с него "открихме", че всяко произведение на изкуството, което остава във времето, е проникнато от хуманност. Нещо като нишката на банкнотата, по която може да познаеш дали не е фалшива. Един човек, който не иска да се съгласи със света около себе си, се опитва да си го измисли. Веднъж ми каза: "Люси, имам чувството, че е трябвало да сляза от този влак в XVII век, но съм си изтървал гарата и съм слязал в XX век." Любимите ни упражнения по измисляне са невероятно преживяване. 

     Играта иска всяка измислица да се повдига на степен, докато може да издържи. Сервантес, Шекспир, Бекет, Мрожек - все близки приятели в успоредното пространство. Смешното и тъжното са заплетени като изящна плитка. И той, разплитайки я, освобождава и двете в представлението. От задната страна на стената на плача вероятно се намира стената на смеха. Доста объркана работа, както е казано: "Без бряг е времето!" Но като че ли най-много на моя приятел Александър Морфов му отива едно заглавие на автор, когото и двамата много обичаме - Емил Чоран. А заглавието е "Шемет на скептицизма" и може би на любовта.  

~ Людмил Станев

                    Момченце, тука спри, в ятото са гъски три, 

                    първата на изток тръгна, втората на запад свърна, 

                    третата не знам защо, кукувичето гнездо

                    сама избра си тя и над него прелетя. 

     Баба ми умря в болницата. Ние тогава, бяхме в резервата, когато пристигнахме, вече я бяха погребали. Татко каза, че трябва да я изровим и да я погребем по нашия обичай. Отидохме на гробищата, аз, татко, чичо ми - Скачащият вълк, и я изровихме. Верно, не се получи много добре, защото не я намерихме веднага и много други трупове изровихме, а не стигна време да ги заровим, защото пристигна полиция и трябваше да бягаме. Потеглихме към вкъщи. Татко караше, чичо ми седеше до него в кабината, а аз и баба лежахме в каросерията. Камионът страшно подскачаше по дупките и аз силно я прегръщах, за да не излети. В един момент ми се стори, че не аз, а тя ме е прегърнала и чух гласа ѝ, тих, напевен... 

     Това често ни го припяваше баба, докато седяхме до решетките с пушена риба и пъдехме мухите. На другия ден ни арестуваха. Полицаите ни биеха и крещяха: "Кога ще се научите, вие тъпи индианци, че хората се погбребват в земята!" А ние ги погребвахме в небето.             ~ Вождът Бромдън

Евангелие според Макмърфи

1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.

2.Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.

3. Упорствайте. Не позволявайте на „даденостите" в живота да ограничават избора ви.

4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.

5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.

6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.

7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.

8. Свободата е предпазливост. Пазете се от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.

9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.

10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел. 

~ Джон Тейлър Гато

МНЕНИЕТО НА ЗРИТЕЛИТЕ:

 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva