Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Вълшебна нощ | НТ "Иван Вазов" 

Пламен Пеев, Теодор Елмазов, 

Рени Врангова, Веселин Анчев,

Красимир Недев

С. Мрожек, С. Бекет, Й. Йонеско  

Александър Морфов  

90 мин. 

Вълшебна нощ

Народен театър "Иван Вазов", София, България

премиера 19 октомври 1994, Сцена на IV-ия етаж

редактирана версия 1 февруари 2005,

сцена "Сълза и смях"

редактирана версия 1 май 2011, Сцена на IV-ия етаж 

По произведения от 

Авторска сценична

версия и режисура 

Продължителност 

Участват

Enchanted Night, NT Bulgaria

Всяко човешко дело произтича от творчеството и фантазията. Какво тогава ни е дало право да подценяваме въображението. 

~ Карл Юнг

 

     Разказът за двама нещастни мъже, които тежкият живот е довел до това да спят в парка, но които никога не са изгубили усета си към красивото. "Вълшебна нощ" е поставена за пръв път в началото на '90-те и отразява общата меланхолия на нашето съвремие - неразличима смесица от невъзвратимо минало и безкрайно очакване за бъдещето. Единственият проблем е, че патронът е само един. В последната си нощ те постигат тоталната наслада от живота - преодоляват безкрайните очаквания, страха, унищожението и безнадеждността, отново преживяват чудото на свободния дух, фантазията, играта и въображението. И може би именно в тази последна нощ мечтаният живот ще се превърне в истина - изпълнена с магия и вълшебство. 

     Поколенията се сменят, а този спектакъл все още привлича интереса и оценката на публиката. Разбира се, и ние сме се променили. Израснали сме като творци и днес този текст, вдъхновен от гении като Мрожек, Бекет и Йонеско, звучи различно, по-мъдро, по-зряло, по-едро и по-дълбоко. Аз лично бях изненадан от себе си, че не съм успял да усетя някои скрити значения, но очевидно се иска известна зрялост, за да можеш да влезеш в кожата на тези герои. Може би трябва да преминеш през определени кризи в живота, за да  ги представиш на сцената достоверно. Все едно в по-ранните версии сме галопирали по повърхността. Разбира се, спектакълът имаше своя чар и тогава, но различен - като всичко в театъра, като всяко следващо представление. Забавлявахме се на сцената. Сега, акцентът е друг. Мисля, че творческата ни зрялост е дала нов живот на приказката, наречена "Вълшебна нощ".

~ Теодор Елмазов, актьор 

Писмо до Сашо Морфов, което плаче да бъде прочетено - известно като плачещо писмо

 

     Ще започнем с една рецепта. Вземаме корени от различни думи и ги варим на три равни части, след това изхвърляме водата, а заедно с нея и корените на думите Омраза, Очевидно, Ординерно, Около. Три пъти плюем в пазвата си. Змията и тя плюе три пъти и стават общо шест пъти. След като сме направили дюшеш, лягаме на него и си мечтаем как ще измисляме всичко, което си пожелаем. И ето, че идва златната рибка на бедняците и им казва: Имате право на три паспорта.

     Измисляме си да чакаме някого, В очакване на Кого. Но той вече е идвал и най-ужасното е ако си е заминал.

Идването (пристигането) не е функция на чакането, а неговото друго име. Чакането е субективно желание, докато идването на нещо от ранга на Годо е обективна величина (защото Годо е обект).

     Има друг вариант. Годо един път е идвал, но никой не му е повярвал, дори са го убедили, че не е той. И така той също станал част от чакащите. Толкова си повярвал, че започнал да си мисли: Кога ли ще дойда. Аз нямам нищо против да се изчакам да дойда. Но съм много зает. Ако намеря малко свободно от чакане време, мога да пристигна.

     Но знам, че ако стоя и слушам тревите и те се размърдат, някой със сигурност идва. Дали съм АЗ, вятърът или лисицата на малкия принц, няма значение. А може би идват самите треви.

     Ако много дълго се чакам, мога и да се посрещна...

     и да се позная.

     И това е моментът,

     в който ще избягам

     панически

     или

     просто ще се

     събудя.

 

~ Людмил Станев

- Винаги последни! Пак последни! 

- Може да се каже и по друг начин. Ние сме единствените хора на земята. 

- Ние сме единствените хора на земята!.. Ние сме цялото човечество! И какво човечество сме само, а? 

- Всеки втори може да свири на акордеон. 

- Всеки първи говори перфектно френски. Цялото човеество е грамотно. Половината четат, а другата половина даже могат и да пишат. 

- Грамотно човечество. 

- Грамотно човечество. 

- И всички хора на земята са приятели. 

- Големи приятели! Братя! 

- Гладен съм. 

- Половината човечество е гладно. 

- Гладен съм... 

- Ами... нямам... 

- А половината човечество е бедно. 

- Егати човечеството! 

- Половината бедни, половината гладни... И какво му остава на това човечество? 

- Какво му остава, какво му остава... По-малко от половин час. 

- По-малко от половин час! 

- По-малко от половин час!

*"Вълшебна нощ" е сред най-ранните спектакли на Морфов и е единствената камерна работа, която все още се играе, с успешни представления в Украйна, Италия, Испания, Албания, Македония, Хърватия, Мароко, Полша, Сърбия, Холандия и др. За информация за турне кликни тук. Технически райдер тук:  

ОТЗИВИ:

 

"Морфов дойде от Санкт Петербург за 3 дни, за да възстанови с помощта на "своите актьори" този брилянтен спектакъл на новата за тази постановка сцена на "Сълза и смях". Похвално е за дирекцията на този театър, че дава възможност на подрастващото поколение да се запознае с голямото тайнство на театъра, а на нас възрастните - да се насладим още един път на такъв театрален шедьовър."

~ Върнете Морфов на България | Проф. Младен Георгиев, в. Култура (2005)

 

"Посивелият живот се обагря в цветовете на въображението и се озарява от импулса на копнежа. В такава нощ е възможно да преоткриеш радостта от играта, удоволствието от свободата на мисълта и безграничните възможности на човешкото общуване.Една остроумна игра със смъртта. Този спектакъл е едно майсторско режисьорско признание в любов към киното и джаза."

~ Въображение и копнеж във "Вълшебна нощ" на Морфов | news.bg, 02.11.2006 

 

"Толкова реалност през призмата на вълшебството, чара на въображението, копнежа, струи от сцената... А и вижданията-реалност и умение да летиш, да мечтаеш... За актьорската игра и режисьорски решения няма да умувам, мисля, че всеки гледал постановката ще ме подкрепи във високата оценка за това прекрасно камерно случване." 

~ зрителско мнение 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva