Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Дон Кихот | Театър "Et Cetera" - Москва 

Мигел де Сервантес  

Александър Морфов 

Едуард Кочергин  

Александър Илиев   

Александър Морфов  

100 мин., с антракт 

Дон Кихот

Театър "Et Cetera", Москва, Русия 

премиера 2 октомври 1999, Голяма сцена  

По  

Режисьор  

Сценография и костюми 

Хореограф 

Музка

Продължителност  

Участват

Александър Калягин, Владимир Симонов, Мария Скосирева, Виктор Вержбицкий, Олга Белова, Александър Давидов, Ттяна Владимирова, Марина Чуракова, Николай Молочков, Наталия Благих, Алена Ивченко, Александър Жогол, Андрей Кондаков, Алексей Осипов, Сергей Плотников, Владимир Скворцов, Наталия Житкова

Проектът е копродукция на театър "Et Cetera"

и Руската театрална агенция

Спектакъл за събития, които свободно ще се открият на оня, който ги погледне, ако погледът му е искрен. 

- Преди няколко години постави "Дон Кихот" в Народния театър в България. Защо отново реши да се обърнеш към романа на Сервантес? 

- За първи път прочетох "Дон Кихот" като ученик. След това много пъти съм се връщал към него и всеки път откривах нещо ново. Мога да го сравня със запазена папк, която чака да бъде отворена отново. Разбира се, може би греша за някои неща, но съм честен. Режисьорът също е Дон Кихот. 

- Коя е основната идея в твоя спектакъл?

- Отдавна се интересувам от митологични типажи. Ето например, всички знаем, че ако има усмихнат човек с мустак, това е Айнщайн. Знаем за неговата теория на относителността, но никога не се замисляме какво всъщност е правел той, какво е мястото му в света на физиката, в света въобще. Опитвам се да противостоя на подобни повърхностни схващания. Свикнали сме с образа на Дон Кихот - висок, слаб мъж, малко луд, вероятно възрастен, който се има за странстващ рицар. А аз мисля, че той 

е най-обикновен човек, мъдър и достоен. Изминал е дълъг път, докато осъзнае, че в света няма нищо по-важно от достойнството. Дон Кихот и Санчо Панса са един и същи човек. Всеки, който е роден Санчо Панса, трябва да еволюира до Дон Кихот и обратното, защото светът не спира да се върти. Бекет е напълно прав, като казва в "В очакване на Годо", че всеки път, когато някой някъде започва да плаче, друг другаде спира. 

- Защо реши да поставиш своя "Дон Кихот" в театър "Et Cetera"?

- За пореден път гледах филма на Никита Михалков "Незавършена пиеса за механично пиано" и си помислих, че Александър Калягин е актьорът, който може да превъплъти моя Дон Кихот. После имах чудесен разговор с продуцента Давид Смелянский, който ме представи на Калягин. Той много хареса идеята. Каза, че хиляди пъти са му предлагали ролята на Санчо Панса, но винаги е отказвал, защото тя е повърхностна. Така съдбата ме доведе до театър "Et Cetera". 

- Декорът и костюмите за твоя спектакъл са дело на един от най-бележитите сценографи Едуард Кочергин. Как работите? 

- Страхувам се от класиците. Напомнят ми мраморна статуя, с която е невъзможно да спориш, и затова се страхувах да се запозная с такъв монументален творец като Кочергин. Обаче излезе, че в него няма и сянка на академизъм. Бях изумен да видя човек от такава величина, който е запазил способността си за незабавна импровизация. Не знам как ще се получи спектакълът, но със сигурност мога да кажа, че това, който той направи, е чудесно. 

Откъс от интервю с Александър Морфов от Елена Владимирова, Московские новости, 7.09.1999

Галерия                                                                                                                       Видео

НАГРАДИ: 

Награда, връчвана от кмета на гр. Москва - Александър Калякгин, Водеща мъжка роля в "Дон Кихот", в ролята на Дон Кихот 

Награда на TV-6 "Чайка" - Александър Калягин и Владимир Симонов, Водещи мъжки ролу в "Дон Кихот", категория: Партньорства  

ОТЗИВИ: 

"Морфов изцяло прекроява героя на Санчо. Няма да видим антипод на Дон Кихот, нито неговото алтер его.  Неговата практичност със сигурност не е повече, отколкото тази на гордия му водач. Тук се крие и очакваната метаморфоза на финала. Престарелият Дон Кихот, отдавна изгубил вяра в благородното си призвание, завещава доспехите си на своя слуга, който все още вярва в джуджета и великани. Санчо навлича доспехите и заприличва досущ на класически Дон Кихот. Сега той се отправя не на пътешествие през земите, а на пътешествие през времето. Напуска реалността и се втърва към мита." 

Пътешествие от реалност към мит | Марина Давидова, Время МН, 8.10.1999 

 

"В постановката на Морфов има много гегове, но сюжетът не разчита изцяло на тях. Редактираните и допълнените сцени към романа на Сервантес са поставени между интерпретация и постмодернистичен анализ на романа... Водещият коментар в този "Дон Кихот" е за главния герой, от когото се очаква да въплъти световното донкихотство, възприемано като вирус, който завладява тялото и те запраща на героични мисии. Въпросът дали това носи по-скоро полза или вреда на хората остава отворен. Неслучайно двамата герои водят безкрайния спор - дали обществото ги очаква или е уморено до смърт от тях. В този спектакъл идеята за приемствеността (или заразата) на донкихотството е не просто явна, но и видима - с видеопрожекция върху завесата на авантсцена: новият Дон Кихот, доскоро Санчо Панса, тича надолу по стълбите във фоайето и излиза през вратите на улицата. Но онзи, който е преодолял тази лудост, е по-интересен. Струва си да се отиде на театър просто за да се види как Калягин изпълнява финалната сцена. Как се отдава на последната си мисия - как се тътри с патерица; как спокойно си казва "Падам." и решава да спре дотук; как сяда точно като Платонов във филма на Михалков, объркан, завит във вехто одеало, треперещ от окаяние и жалост... Поражението - една съвсем не мъжка, но много човешка роля, той играе още по-добре." 

Александър Калягин дорастна до Дон Кихот | Роман Должанский, Коммерсант, 8.10.1999 

"Пред очите ни се ражда мит и никой не смее да го оспори. Поуката е по-важна от истината. Легендата е по-важна от човека. Обективната реалност е жалка и абсурдна: Дон Кихот и Санчо Панса, покъсани и уморени, преминават през блатото. И когато стигат до яма на пътя си - пренебрежимо препятствие в сравнение с всичко, което са преборили досега, рицарят спира. Той не иска, не може да продължи, напълно разочарован. Той желае единствено да зареже всичко и да се върне вкъщи, да си купи овце и да стане овчар. Пред очите ни е един жалък, уморен и съсипан старец, покрит със старо одеало. Изглежда дълго е чакал тази яма на пътя - играта свърши, не със загуба, но свърши." 

Новият романтик, Санчо Панса | Иля Огньов, Общая газета, 28.10.1999 

Други: 

Последното изкушение на Дон Кихот | Павел Руднев, Независимая газета, 14.10.1999

Дон Идиот | Арсений Суховеров, Неделя, 14.10.1999

Дон Кихот | Анна Кузнецова, Профил, 1.11.1999

Един наивен Дон Кихот | Елена Губайдулина, Театрален куриер, 1.11.1999

What sort of committee is it, creator? | Evgenia Tropp, Petersburg Theatre Journal, 01.03.2000

За Шейлок и Дон Кихот | Инна Соловиева (Базилевская), Екран и сцена, 1.08.2000 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva