Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Декамерон, или кръв и страст | НТ "Иван Вазо...

Декамерон, или кръв и страст по Бокачо

Народен театър "Иван Вазов", София, България

премиера 13 октомври 2000, Голяма сцена 

По 

Превод на фрагментите

Автор на драматизацията 

и режисьор 

Сценография и костюми

Музика 

Хореограф  

Художник на програма

(елементи тук)

Оркестър:

Участват: 

Кремена Милева, Гергана Бенчева, Борис Радилов, Илиан Пенев 

Мария Каварджикова, Ана Пападопулу, Рени Врангова/ Мария Сапунджиева, Карла Рахал,  Емануела Шкодрева, Албена Колева, Весела Нейнски, Калин Яворов, Стефан Данаилов, Петър Попйорданов, Теодор Елмазов, Димитър Рачков, Николай Мутафчиев, студенти от НАТФИЗ 

сборника с новели от 

Джовани Бокачо 

Никола Иванов

Александър Морфов

Елена Иванова

Румен Цонев

Боряна Сечанова 

Тодор Райков

"Искам да ти кажа най-красивите и най-дълбоки думи, но се страхувам, че няма да ме разбереш!"

     Когато стигнеш върха на пирамидата и погледнеш света от там, се сливаш с вечността, ставаш част от вселената. Поглеждаш обаче в краката си и разбираш, че пирамидата всъщност не е пирамида, и камъкът не е камък. Осъзнаваш, че си насред сметище. Светът е пълен с трупове, мръсотия, консервни кутии, спринцовки, а ти стоиш на върха на огромна купчина вонящи отпадъци... боклук... разлагаща се цивилизация. Втурваш се в трескаво търсене на пирамидата. Потапяш се в боклука, гмуркаш се във вонята. Потъваш в нея и продължаваш да търсиш. Постепенно ставаш част от тази гнус. Но колкото и дълбоко да стигнеш, няма да откриеш никаква пирамида, защото пирамида няма. Пирамидата е вътре в теб. 

     Трябва ли да страдаш, щом другите страдат? Да, трябва! Защото би могъл да бъдеш щастлив, само ако другите са щастливи. Това се отнася и за любовта. Любовта е кошмарът на щастливия човек. 

     Любовта е кръвожадна. Всяка нова любов се храни с кръвта на хора, които преди това са умрели заради любов. Това е вечността. 

     Бог е създал мъжът и жената като едно цяло. Затова постоянно търсим другата половината от Съществото си. Когато я открием, се сливаме и се появява изцяло ново Същество, съвършеното Същество. То носи половината от друго съвършено Същество. Когато то открие своята половина, ще се роди нова половина и така продължава да съществува светът...  Това е вечността. Но колко само страдания и кръв са проливани заради това Съвършенство.

     И има ли нещо по-важно от Съвършенството? Има. Вятърът в тръстиката. 

~ Александър Морфов 

Бях влюбен в Елза - примата на операта. Буреносен мецосопран, гласът й правеше с мен чудеса. 

 

Мъжът няма душа. Мъжът е мъж, когато е герой, воин, когато коли, убива, реже гърла, изтръгва сърца с голи ръце. Мъжът е Зевс, който убива собствения си баща, за да застане на неговия трон. 

 

Знаеш ли какво е любов? Вятърът утихва, утринната роса капе на малки перли по сухите листа, съживена от слънчевите лъчи. Кълна се в небесното сияние, кълна се в нашето Слънце, че те обичам. Искам да умра, докато те обичам, и ти да умреш до мен. 

 

Толкова много те обичам, че искам да те нарежа на парчета и да те изям. Искам да изтръгна очите ти и да ги нося в дланта си. Мислиш ли, че сме създадени един за друг? - Да! 

     В "Декамерон" на любовта са дадени толкова права, в смисъл, че тя е превърната в демиург на човешкия живот. Според концепцията на "Декамерон" любовта е тази, която създава човека, а не обратното. Под влияние на любовта човек става изобретателен, сръчен, благороден, покварен, сервилен, настойчив, любовта е главният източник на разнообразието в човешката душа и човешкия характер. Любовта вилнее в селски колиби и в царски дворци и носи своята мисия да променя живота, където и да се появи. 

~ Исак Паси, "Опити"

     И, действително, докато слушаше радостните викове, които се носеха от града, Рийо си спомни, че такава радост никога не е добър вестител. Той знаеше онова, което тази опиянена тълпа не знае, но е можела да научи от книгите: бацилът на чумата никога не умира и не изчезва завинаги; че той може да остане в покой години наред по мебелите и в скриновете за бельо; че той дебне за своето време в спалните, мазетата, багажниците и по лавиците; и че вероятно ще дойде ден, когато негото просветителско проклятие ще се стовари върху човека, той ще възкреси отново своите плъхове и ще ги запрати към смърт в щастливия град. 

~ Албер Камю, "Чумата"

НАГРАДИ и ТУРНЕТА: 

Участие на:

     Международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът" 2000 - Пловдив, България 
     I-ви Международен фестивал на театрите от Централна и Източна Европа "Изгубеният рай" 2002 - Утрехт и Ротердам, Холандия

Годишна театрална награда "Аскеер", 2001 - Поддържаща женска роля, Мария Сапунджиева 

Годишна театрална награда "Аскеер", 2001 - Костюмография, Елена Иванова 

ОТЗИВИ: 

 

"Декамерон или Кръв и страст по Бокачо" е театрално зрелище на десета степен. В последната си постановка Александър Морфов не е разиграл единствено столовете в залата. На сцената обаче всичко е движение - вихрено, динамично, неудържимо. Въображението на режисьора отново е взривило достолепието на Народния театър, превърнало е “кутията с три стени” в латерна магика, където с едно мигване на окото се сменят приказни картини, прелитат странни персонажи, вали сребърен дъжд, умират, любят се, воюват, пеят. Както обикновено става в спектаклите на Морфов, тук той пак е използвал разказите на Джовани Бокачо само за скелет, който е облечен в нова плът от думи, хрумвания, внушения. [...] Режисьорът жонглира с различни театрални стилове и жанрове във всяка от историите - пантомима, гротеска, драма, комедия дел арте, опера." 

ДекаМорфов | А. Янева, в. Капитал, 13.10.2000 

"Защо в пиесата толкова много се говори за неосъществената любов?
 Защото истинската любов е неосъществима. Защото истинската любов е стремеж две души да се слеят. После тя свършва, тя се възпламенява. Следващият етап в житейски план е навик, разбиране, необходимост. Което би могло да бъде обвито с нежни чувства, но тази, всепоглъщащата любов, е непостижима. След нея следва единствено смъртта. [...]

 

  Финалът е историята на едно 17-годишно момче, което умира от чума, преди да е изпитало щастието. Защо така свършва всичко?
  Защото трябва да има жертви винаги. Има невинни, които изкупват греховете на останалите.
"

Кръвта и стратите на Александър Морфов | Интервю от С. Тадаръкова, в. Сега, 13.10.2000

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva