Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Татко Юбю | Театър "Et Cetera" - Москва 

Александър Калягин, Олга Белова, Петр Смидович, Николай Молочков, Андрей Кондаков, Александър Жогол, з. а. Сергей Плотников, Анжела Белянская, з. а. Мария Скосирева, Наталия Житкова, Марина Чуракова, Григорий Старостин, Кирил Щербина, Федор Бавтриков и др.

 

* Ползваните фонограми са от репертоара на "Tiger Lillies" в аранжимент на Анатолий Серебренников. 

Алфред Жари  

А. Миролюбова

Александър Морфов   

Емил Капелюш  

Сергей Грицай

Глеб Филщинский, 

Виталий Чернуха 

Борис Алфери 

145 мин., с антракт 

Татко Юбю

Театър "Et Cetera", Москва, Русия

премиера 22 декември 2001, Голяма сцена 

редактирана версия: 20 декември 2005

По

Превод

Режисьор 

Сценография и костюми 

Хореограф

Художник на осветлението 

Специални ефекти

Продължителност

Участват

Случайна власт, корумпираща власт, унищожителна власт - трагичната реалност, умело режисирана като забавна клоунада. 

     В историята на модерния френски - и не само френски - театър цикълът за крал Юбю на Алфред Жари несъмнено се нарежда сред произведенията, които стават едни от най-характерните изразители на новите тенденции в сферата на сценичното изкуство на превала между XIX и XX век.

     Първоначалното хрумване за бъдещия "Юбю крал" се раждав средата на гимназистите от лицея в Рен, където Жари е учел. Идеята за комичния образ на Юбю, както и изходният материал за неговото пресъздаване, му били предложени от пародийните героични поеми, които учениците съчинявали в чест на свой учител, който олицетворявал в техните очи "всичко гротескно на този свят". Много изследователи поддържат тезата, че в завършения си вид Франсоа Юбю все още носи белезите на младежката безотговорност и известна незрялост. Юбю е преди всичко поведение. В това поведение липсва обикновената мотивировка, причинно-следствената връзка, често дори логиката. Но тъкмо в немотивираните постъпки, в алогизма на поведението тържествува същинската природа на Юбю, на тази глупава кукла, която неусетно прераства в чудовище със своята абсурдна безогледност. Юбю не е просто олицетворение на вечната човешка алчност и глупост, жестокост и подлост. В него тези стари човешки пороци са събрани в специфично съчетание, в непозната по-рано степен на зрелост. Юбю не е човек. Човешкото в него е деградирало, заменено от слепи животински инстинкти. Същество, тласкано от безпределен егоизъм, готово да погази всичко и всички. Неговото оръжие е цинизмът. 

     През 1896 година пиесата е поставена за пръв път в театър "Творчество" - познат на публиката с пристрастието си към символизма. Заради поетичните си опити със символистично звучене и заради близостта си до средите на символистите Жари е посрещнат в театъра като близък приятел и дори постъпва на работа като секретар на директора. Изглежда парадоксално, че тъкмо на сцената на театър, зал;ожил на неуловимата игра на чувствата, на смътните видения и поетичната деликатност, се появява пиеса като "Крал Юбю", скарана с добрия тон, преднамерено дебелашка, която при това не крие насмешливите си гримаси към самия символизъм. Освиркана повече, отколкото приветствана, постановката скоро слиза от сцената.

     Жари поддържа идеята за абстрактен театър - за театър, който стои над временното, над делничното и се докосва до непреходни проблеми на битието. Времето и мястото на действие в цикъла "Юбю" са неопределени, персонажите нямат биографии, те сякаш излизат направо от нищото. 

     В старта традиция на фарса Жари дава пример за социална критика. 

~ включва откъси от "Голямата марионтка Юбю", В. Стефанов, предговор към "Юбю", Жари, А., изд. 1996, "Колибри"

Франгменти от спектакъла [PremieraUA]: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече тук

НАГРАДИ: 

Скептакълът е носител на наградата "Гвозд сезона" [Най-добър спектакъл за театралния сезон], 2002 

Годишна театрална награда "Златна маска", 2003 - Александър Калягин, Водеща мъжка роля

ОТЗИВИ:

[...] 

Други: 

Александър Калягин: Слон в стъкларски магазин - тъжно или смешно? | Интервю от Олга Лаврова, Ваш досуг, 10.12.2001

Александър Калягин: Публиката е опасно нещо | Интервю от Олга Коршакова, Новая газета, 14.01.2002 

Прекрасните отенъци на лайната | Роман Должанский, Коммерсант, 23.01.2002

Не се страхуваме от Бармалей | Марина Давидова, Время новостей, 23.01.2002

Написано като фарс, поставено кто фарс | Мария Лвова, Вечерний клуб, 24.01.2002

Широкият манеж е огласена от забранени думи | Наталия Каминская, Култура, 24.01.2002

Лелята на Чарли с още една роля на предводител | Олга Фукс, Вечерная Москва, 31.01.2002 

Татко Кураж | Елена Ковалская, Афиша, 01.02.2002 

Зловещ клоун, весел тиранин | Наталия Балашова, Московская правда, 02.02.2002 

Колко е важно да не бъдеш сериозен | Глеб Ситковский, Ваш досуг, 18.02.2002 

Не насилвайте фарса! | Олга Егошина, Версти, 23.02.2002 

Читателски кръг | Роман Ганжа, Российский журнал, 16.04.2002 

Когато се обърнеш и не разпознаеш себе си | Олга Егошина, Первое сентября, 28.01.2003 

Провокация в "Et Cetera" | Дмитрий Чепурних, Зеркало недели, 17.05.2003 

За някои мистерии... | Олга Нептунская, Планета Красота, 01.01.2005 

 

Други:

Александър Калягин за "Татко Юбю" | Александър Калягин, отказ от биографичната книга, изд. 01.01.2002  

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva