Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Примадона | Театър "Гешер" - Тел Авив 

Саша Демидов, Нета Шпигелман, Мики Леон, Гилад Клетер, Хенри Давид, Бар Саде, Ирит Декел, Карин Серуя, Алон Фридман, Рут Расюк, Шир Шенар, Ори Янив, Паоло Е. Моура, Тал Калай 

Джефри Хачър   

Рой Хен

 

Александър Морфов 

Никола Тороманов

Михаил Краменко 

Аркадий Богданович 

Александър Сикирин 

Саар Магал 

Йони Лукас

150 мин., с антракт 

Асаф Рот, Надав Рубинщайн 

Примадона

Театър "Гешер", Тел Авив, Израел 

премиера 9 август 2012

 

Автор

Превод и сценична версия

Режисьор и

музикални решения 

Сценография

Костюми

Звуков режисьор

Художник на осветление

Хореограф

Сценична реч

Продължителност

Музикален съпровод

Участват

In this role Kynaston had such a thunderous, lion's grandeur, that his speech kept the audience in a tremulous delight.

~ Colley Cibber, on one of his his male roles

     Очарователната романтична комедия на популярния американски драматург Джефри Хачър е по действителния случай за живота на английски актьор, който е блестял по сцените през 17-и век. Той е бил дяволски талантлив, невероятно красив и магично харизматичен. 

     Всяка вечер Едуард Кинастон - един от последните "момчета изпълнители" на английската сцена, се преобличал в женски костюм, гримирал се и излизал на сцената като жена. За жените е било забранено да играят на сцена преди периода на Реставрацията. Кинастон е бил толкова добър в женските роли, че неизменно е успявал да предизвика у публиката разбиране и състрадание. Театралните критици често са изказвали съмнения, че трудно би могла да се намери актриса, която да докосне сърцата на зрителите така дълбоко, както той. Светът на Кинастон се срутва, когато Кралят издава заповед, с която позволява на жените да играят в театъра. С времето актьорът прави няколко опита да играе мъжки роли. Благодарение на безупречните му сценични умения, съвършения контрол на жестовете и сръчната смяна на костюми той създава две чудесни роли в пиесите от Джон Драйдън "Ауренг-Зебе" и "Дон Себастиан" - герои в постоянна лудост, на приливи и отливи, и погълнати от неконтролируема страст, или по думите на самия драматург - "прекалено яростен актьор, за да бъде оковаван в рими". 

     По време на дълбоката лична криза на Кинастон изгрява звездата на Маргарет, която става предпочитаната актриса в кралския двор. Тези исторически архиви вдъхновяват автора да разсъждава върху обратностите на съдбата, мъжествеността и женствеността, маските и реалните лица, жестоката действителност и света на илюзиите, както и върху неизбежното желание за игра - в живота и на сцената. Холивудската продукция "Красавица на сцената" също е по тази остроумна и елегантна пиеса. 

     Попаднах случайно на дневника на Самюел Пепис в един букинистки магазин. Вътре срещнах името на Кинастон. Пепис го описва като "най-красивата жена в цялата театрална трупа" и в книгата се споменава за него три-четири пъти. В началото като невероятно красиво момче, което изпълнява женски роли, а по-късно Пепис отбелязва, че гласът му не звучал съвсем добре (явно има предвид някакви проблеми с гласните връзки). Затова, казва той, Кинастон е бил пребит в парка от група хулигани, наети от местния аристократ и неуспял драматург, сър Чарлз Седли. По-напред в дневниците, след позволяването на жени да изграят на сцена, Кинастон се споменава отново като много красив актьор. От различни исторически източници разбрах, че Кинастон е посещавал училище по театър, ръководено от бивш актьор по време на забраната за театър от пуританите и когато никой не е имал право да стъпва на сцена. Въпреки това тази професия все пак е била практикувана по мазета и килери, тъй като театралите знаели, че тази забрана няма да трае дълго, така че продължавали да обучават актьори за бъдещите времена, в които вратите към сцената ще се отключат. Кинастон е бил сред онези актьори. Има слухове, че е бил любовник на Дука на Бъкингам, докато Чарлз Седли е имал афера с Маргарет Хюз по същото време. Хюз е първата професионална актриса в Англия, с роля в "Отело". Последното, което научих за Кинастон, е, че в крайна сметка се оженил и имал деца. И ето ни тук с този герой - актьор, известен с женските си превъплъщения, с няколко хомосексуални връзки (предпочитана пачавра от много аристократи), пребит от любовника на първата актриса в Англия - всичко това подсказва за известен конфликт, съревнование между тях. И си помислих - някой трябва да напише пиеса за това и щом Стопард все още не е, по-добре да побързам! 

~ Джефри Хачър

 

Жените и английската сцена 

     Пътят на първите английски актриси не е бил лесен - публиката трудно приема тази нетипична европейска мода. Всичко започва през 1629, когато младата Кралица Хенриета-Мария кани френска трупа, в която има няколко актриси. Представлението в театър "Blackfriars" е бедствено, бедните актриси са освиркани и пропъдени от сцената от публиката, която ги замервала с ябълки. Томас Бранд дори пише писмо до Лондонския епископ, в което изказва опасението, че "тези актриси може никога вече да не посмеят да излязат на сцена!" Три години по-късно, през 1632, в пиесата "Просякът в съда" от Ричард Бром откриваме следната реплика на водеща женска героиня, разбира се, изиграна от мъж: "Момчето е добър актьор, но и майка му си има роля - жени-актриси все повече се търсят." Но какво е посланието на тези думи? 

Find a programme for the production in Russian here: 

Консервативният нрав на публиката и тяхната снобска природа не могат да се изпарят мигновено. През 1633 в своя труд "Историомастикс: Камшик за изпълнителя, трагедия за актьора" Уилям Прин поставя всички актриси под знаменателя на "чудовища" и описва опитите им да играят като "безочливи", "срамни" и "лишени от женственост". 

     На 8 декември 1660 г. Хенри Килигрю представя пиесата "Отело" в театър на ул. Виър (Уестминстър), в която ролята на Дездемона се изпълнява от жена. Случаят е адресиран в кратък пролог, излязъл под перото на Томас Джордан, който обръща специално внимание на това явление, а и подчертава с насмешка някои недостатъци на мъжете-актриси:

"Идвам, без другите да знаят кой съм. 

И нося новина; видях жена в костюм - 

И тя играе днес, и не, туй не е сън, 

Не мъж във рокля, не паж във фуста [...]

Жените ни са дефектирали, и тъй възпълни 

че сякаш са се преоблекли в рокли жандармерите;

и тъй, да бъдем честни, актьорите са поувехнали,

към петдесет годишни,

а девойките по улиците нощем и петнайсет нямат: 

кокалите им са едри, а нравът тъй абсурден, 

че вместо Дездемона сякаш влиза великан."  

ОТЗИВИ:

 

"Примадона" отвежда зрителя зад кулисите на театъра с цялата му магия и чудовищност. Благодарение на първокласните актьори това приключение се превръща в инстинска наслада. Изключителен спектакъл на Александър Морфов - дълбока импресия, която преодолява "четвъртата стена" и приканва публиката да участва в действието на представлението. Тази вечер ще се замислите сериозно за световната слава и за смяната на модите, чиито безпощадни подметки стъпкват всички изостанали.

YNET

 

"Англия е недостижима империя на театъра. За себе си, театър "Гешер" също е империя, макар и по-малка. Гражданите на тази империя водят гладиаторски битки, а най-първият от всички - Израел (Саша) Демидов, влиза в нова битка с всяка нова роля. Той е отличен във всеки детайл от изпълнението си. Както само той би могъл да бъде. За такива моменти и за такива роли аз казвам - благодаря! Качествата на спектакъла - постигнати в екип с преводача Рой Хен, който видимо се наслаждава на работата си, и със страстния режисьор Александър Морфов, се разрастват до буйстваща хедонистична оргия на играта, макар и на моменти нарочно преувеличена. Това се открива и в пищните костюми на Михаил Краменко, и в сценографията на Никола Тороманов.

A-BAMA 

"Примадона" - ярък спектакъл: завладяваща сценична адаптация, виртуозна режисура. Огромно количество красиви и разнообразни костюми, богат декор... Всичко това може с лекота да се предложи на всяка международна сцена. Оригиналният декор е многопластов, което позволява да се създаде богат мизансцен. Начинът, по който режисьорът ползва безкрайните възможности на пространството, въодушевява и носи наслаждение на публиката до края на представлението. Сюжетът неусетно преминава от кабаре към опера, от цирк към водевил, от 17-и към 20-и век без да губи своята модерност нито за миг. Това е грандиозен спектакъл. Няма нито една мъртва точка - нито сянка от онези мигове, способни да съсипят цял спектакъл.

WALLA

"В театър "Гешер" няма значение кой е спектакълът - там винаги е празник. За Морфов и за "Гешер" това вече е изпитано - повод да се отпразнува самият голям факт - съществуването на театър "Гешер", съществуването на "Театъра" въобще... В този случай - но не случайно - пиесата коментира същия въпрос, а именно, театъра и любовта към него. Уникално явление в спектакъла е Саша Демидов. Той е олицетворение на "Гешер". В края на вечерта актьорът, когото Демидов пресъздава, слиза от сцената след претърпян провал и затова е важно да помним - нашият Кинастон беше страхотен във всичките си роли, на мъже и на жени. И Демидов е добър - както винаги, както и отново тази вечер. Потресаващ спектакъл - тотален триумф на театъра, който задържа интереса във всяка секунда от представлението, което продължава два часа и половина."

A-AREZ

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva