Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Ничия земя | МНТ - Скопие 

Ничия земя  

Македонски национален театър - Скопие 

премиера 2, 3, 21 и 22 юни 2017, Голяма сцена 

По 

 

Автор на сценичната

адаптация и режисьор                              

Асистент режисьор

Превод

Сценография                                                                                                                                     

Костюми                                                       

Художник на осветлението                    

Музика                                                           

Дизайн на плакат    

Фотограф                                                      

Продължителност                                                      

Участват

Сашко Коцев, Никола Ацески, Александар Михайловски, Гораст Цветковски, Александар Миќиќ, Славиша Кайевски, Александар Ѓорѓиески, Борче Начев, Оливер Митковски, Камка Тоциновски, Ненад Анѓелковиќ, Стефан Спасов, Григор Йовановски, Кристина Гийева, Филип Миленкоски, Александар Иваноски, Мария Кондовска, Томе Станковски

сценария на Данис Танович за едноименния филм, носител на Оскар за чуждоезичен филм (2001)

Александър Морфов 

Никола Кимовски

Мария Димитриевска

Валентин Светозарев, Никола Тороманов 

Валентин Светозарев

Крис Йегер 

Александър Морфов  

Сарган Яникиевик

Драган Гаик 

120 мин. 

В „Ничия земя" исках да смеся дивите, красиви цветове на природата със сивотата на войната. Търсех контраста. Когато пуснаха първите бомби над Сараево, бях принуден да гледам пролетта и лятото, осеяни с черни дупки. Все едно да наложиш черно-бяла фотография върху картина на Ван Гог – нищо общо. 

~ Данис Танович, сценарист и режисьор на филма

 

     Още като студент Танович става свидетел на тези ужасяващи гледки. След дипломирането си решава, че темата на дебютната му работа ще е продължаващият проблем на войната, която се случва до нас с цялата си жестокост и високомерна незаинтересованост към човека. Неговата "Ничия земя" (2001) е сред най-награждаваните филми с 42 национални и международни отличия, сред които: Кан (2001) Най-добър сценарий, Награда на академията за Най-добър чуждоезичен филм, Златен глобус за Най-добър чуждестранен филм и награда Цезар за Най-добър дебют. В своя разказ Танович не заема страна в Балканския конфликт.

 

 

Инерция на унищожението 

     В сценария "Ничия земя" на Данис Танович става въпрос за война, разразила се през деветдесетте години на двайсети век в границите на бивша Югославия. Причината е подобна на всички причини за война – агресивно отстояване и налагане на своеобразна културна идентичност (в това число и религиозна принадлежност), която се смесва с териториални, политически и икономически претенции. Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Да, той прилича на много такива, но сякаш се случва в тяхното ехо, без да има реален собствен причинител. Героите воюват, като дори не могат точно да определят защо и как е започнало всичко – питат се и не стигат до отговор. Но убиват... Ако този текст все пак успява да добави нещо, малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението. 

~ Стоян Радев 

     Сатира срещу войната. Нашите общества се управляват от световни корпорации и обслужващи медии в преследване на сензация и рейтинг. Абсурдната война между Босна и Сърбия е представена безпристрастно, спектакълът е пропит от черен хумор и много тъга. Врагът си ти, само името е различно. Метафората на войната разкрива човешката природа - горделива и разрушителна.  

"Прав си - какъв е смисълът да се запознаваме, като от утре пак ще се гърмим!" 

     Някой ще обезвреди ли мината?

 

     "Ничия земя" е снимка на абсурда на балканските народи и техните неразумни пререкания както в мирно време, така и във "военни" условия. Братоубийството е част от съществуването на народите по това прокълнато парче земя, на което всички са далечни роднини и всички знаят как се мразят и обичат едновременно. 

     Сюжетът - война, в която се разиграва черна комедия, е метафора на нашата неспирна духовна, но и реална ситуация на "война и ненавист" с "братските" съседни народи, но също и вътре, между нас самите.

     Танович избира изключително място на действие. Ничията земя! Или с други думи - ни ваша, ни наша, тъй като всички сме еднакво замесени в тази балканска каша. Ни наша, ни ваша! Това е то нашата балканска проклетия. Ни наша, ни ваша. Ни (на) изток, ни (на) запад. Ни горе, ни долу. Заседнали на "ничия земя", забравена от света и от вековете, за която е изгубена всяка надежда за обезопасяване на глупавата отскачаща мина, която сами сме поставили под собствения си задник.

     И така, Данис Танович създава един такъв сюжет. Идват двама сърби, намират мъртъв босненец и слагат под задника му отскачаща мина. Обаче после пристигат и босненците и залавят единия сърбин. В този момент, като че от нищото, мъртвият босненец върху отскачащата мина възкръсва. А е мръднал, а са излетели във въздуха всички. Ето ти заплетена ситуация. Трябва сапьор! Търсят помощ от "смърфовете", както досетливо Танович е нарекъл UNPROFOR. Но те не се занимават с някакви диваци, които сами си слагат мини под задниците - или поне докато не се появяват медиите, в което откриват възможност за незабавна и публична самореклама на своите демократични и цивилизационни успехи. "Снимат" се и си тръгват, тъй като мина, която сам си си поставил под задника, никой сапьор не може да обезвреди. 

     Днес, за съжаление, е по-лесно от всякога да припознаем себе си в метафората на Танович.

~ Загорка Поп-Антоска Андовска 

ОТЗИВИ: 

[...]

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva