Александър Морфов  >>  новини  >>  архив  |  27.03.2016 

Международен ден на театъра 2016. Бъдете вдъхновени! 

       Само след няколко дни светът чества Международния ден на театъра. Всяка година Международният театрален институт към ЮНЕСКО публикува послание към любителите и дейците в театъра, а тази година автор е Анатоли Василиев. Василиев е руски театрален режисьор, заслужил артист на Руската федерация, основател и художествен ръководител на театралната лаборатория "Школа за драматично изкуство". Той е сред водещите режисьори в съвременния европейски театър. Преподава в гр. Лион, Франция. Тук публикуваме неговото послание: 

Необходим ли е театърът?

 

Попитаха хиляди разочаровани от театъра професионалисти и милиони уморени от него хора.

 

За какво ни е на нас театър?

 

Във времена, когато сцената е толкова невзрачна в сравнение с градските площади и държавническата арена, на която в този миг се разиграват трагедиите на злата съдба.

 

Какво е той за нас?

 

Позлатата във фоайето, кадифени кресла, сплъстени завеси, измъчени гласове или напротив – черните кутии, напоени с кал и с кръвта на куп побеснели голи тела.

 

Какво би могъл да ни каже?

 

Всичко!

 

Театърът може да каже всичко.

 

Как живеят боговете в небесата, как затворниците гният в пещерите, как страстта ни извисява, а любовта ни погубва, и как добрият човек вече e непотребен, и как заблудата властва, и как хората живеят в домовете си, докато деца се приютяват в бежански лагери и са принуждавани да се върнат обратно в пустинята, и как влюбените се разделят… театърът може да каже всичко.

 

Театър е имало винаги и винаги ще има.

 

И днес, в тези последни петдесет или седемдесет години, той ни е особено необходим. Защото от всички публични изкуства само театърът подарява думите от една уста на твоята, от едни очи на твоите, от една ръка на твоята и от едно тяло на твоето. Не му трябва посредник, за да свърже човек с човека – той е най-чистата светлина, която озарява не просто юга или севера, изтока или запада; тя озарява всеки кът по целия свят и всеки човек – добър или лош, я разпознава като своя.

 

Театърът ни е необходим в своето разнообразие.

 

Но в своето разнообразие и богатство, най-необходими ще ни бъдат преди всичко античните театрални форми. Театърът на ритуала не бива да се противопоставя на театъра на цивилизацията. Светската култура е осакатена култура, „културната информация” подменя човешката ни същност, подменя срещата ни с нея.

 

Театърът е отворен. Входът е свободен.

 

По дяволите всички компютри и таблети – отидете в театъра, настанете се на цели редове на партера или на балкона, чуйте словото на актьора и се взирайте в живите образи – пред вас е Негово Величество театърът! Не го подминавайте и не пропускайте театъра в задъханото си ежедневие.

 

Театърът е необходим на всеки.

 

И само един е театърът, който не ни е необходим – театърът на политическите игри, политическата мишеловка, театърът на политиката и на политиците. Театърът на ежедневния терор – личен и общ, театърът на трупове и кръв по площади и улици, в столици и провинция, между религии и народи.

       По традиция на 27-ми март Съюзът на артистите в България ще връчи годишните награди "Икар". Церемонията ще се проведе в Народния театър "Иван Вазов".  

 

Повече за Анатоли Василиев, оригиналът на посланието на руски език и преводи на други езици: тук

Share on Facebook
Share on G+
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2014 by mdemireva