Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  На ръба | НТ "Иван Вазов" 

На ръба

Народен театър "Иван Вазов", София, България

премиера 16 април 2015, Голяма сцена 

Автор и режисьор 

Сценограф 

Костюми

Композитор 

Пластична концепция 

Каскади

Видео

Фотограф 

Продължителност 

Оркестър:

 

 

Участват: 

Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиян Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле, Ева Данаилова, Благовест Благоев, Димитър Николов, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова 

Александър Морфов

Никола Тороманов 

Тита Димова 

Асен Аврамов

Анна Пампулова

Асен Асенов

Явор Веселинов

Ел Николаева 

80 мин.  

Слав Бистрев – контрабас 

Георги Паликарски – цигулка 

Самуил Павлов – акордеон

On the Edge | NT Bulgaria

Миг на умълчаване следва всеки излитащ самолет - като

внезапно осъзнаване , че оставаме все по-сами

в борбата си срещу мизерията и несправедливостта. 

     „На ръба” е емоционален отговор на социалната обстановка в България през последните две десетилетия. Първоначално Морфов има намерение да постави класическия текст за пътешествията на Одисей далеч от дома. Репетициите го срещат с толкова лични истории за млади и талантливи хора, които напускат страната, че той променя своята концепция и решава да разкрие обратната перспектива - какво се случва с онези, които избират да останат.

          Няма необходимост да се четат докладите на Европейската комисия - корупцията е обичайна практика в България, политическите постове по високите етажи се заемат с протекцията на мафиотски мрежи, съдебната система е безпомощна, а обикновеният човек е все по-изолиран от общественото развитие. Моралният упадък едва ли не се налага като норма. Децата ни напускат държавата в търсене на по-добър живот.

       Всеки е застанал на ръба, буквално – на покрива на висока сграда, готов да скочи в пропастта на една по-щастлива реалност. 

     Група познати се срещат на покрива на сграда, откъдето стават свидетели как техен приятел скача от отсрещен покрив. Те се вглеждат в мръсния град, отчаяно разсъждават върху живота и уверени, че техният приятел е взел най-доброто решение, хващат ръце и скачат заедно. Докато падат покрай грозната, износена фасада на сградата, нова сцена разкрива затвора на панелните жилища. Във всяка клетка някой се е скрил от света, потънал в мисли за поредната непреодолима лична криза - вдовицата, безработният, неуспелият писател, самотната съпруга, млада двойка, футболният фен...

     Каскадата от несподелени мисли изхвърля зрителя на улицата в делничния хаос. Животът продължава по спиралата на все едни и същи действия, същите думи, същия шум, същия гняв. Улицата - неизбежното проклятие, където богатите се подиграват и унижават бедните. Животът на обикновения човек в крайна сметка е запратен на сметището, превърнало се в техен дом.  От кофите за смет ще съберат необходимото, за да посрещнат празнично новата година. Тези уморени от живота хора са последните останали тук! 

видео: Явор Веселинов 

видео: Иван Юруков 

     „На ръба” е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за един народ, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация”... и на собствените си низости, слабости и противоречия. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква свирепа общност, която и пет пари не дава дали има или няма такъв народ, дали има или няма народ въобще. Само след няколко години народността ще съществува в Европейските програми, както днес ромите, калдарашите или някоя друга изчезваща общност.

     С „На ръба” искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу. Червената книга на народите! Това е тъжната причина да правим „На ръба". А веселата... май няма такава!

~ режисьорът за спектакъла 

 “How beautiful the moon is! But is it worth it as a reason  

to live?.. You idiots! You thieves! You villains! You… you

ruined this country! You monsters… I can take no more.”   

НАГРАДИ: 

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от Съюза на артисти те в България, 2016 - Майсторско техническо осъществяване 

Годишна театрална награда "Аскеер", 2016 - Най-добър спектакъл  

ОТЗИВИ: 

 

"Реквием за един отиващ си народ. С тези думи преди няколко месеца режисьорът Александър Морфов описа авторския си спектакъл "На ръба". "Имало едно време един народ... наричали се българи ... е, няма ги вече...". И дано повече от онази шепа хора, които бият в гърдите си успеха за алчната "съвременна демокрация", идат да го видят и хванат не просто тънкия намек, а шамарът в лицето им за случващото се в България и поредния излитащ за Мюнхен, Мадрид или зад Океана самолет. Аплодисменти.“ 

Сашо Морфов застана "На ръба" с реквием за отиващата си България | chernomore.bg, 17.04.2015

 

"Морфов събира актьорите около кашони, покрити с найлон и ги облича в дрехи от кофата. Чрез кутия бонбони Черноморец, която играе  ролята на лаптоп, се свързват по Скайп с децата в чужбина. Тук част от хората в залата се смеят през сълзи, защото им е до болка познато. Апел към децата никога да не се връщат, защото старите вярват, че „някъде отвъд дъгата има един прекрасен свят“. За тези, които са в България, има призив за скачане от някъде, защото „на ръба не се живее“."

„На ръба“ от Александър Морфов | Алиса Клементайн, alisaclementine.com, 17.04.2015

 

"Морфов си играе с емоциите много ловко - опъва ги като ластик, който прескача от едната към другата крайност. Като изключим характерните за него пищни звукови, светлинни и димни ефекти (за повече патос), “На ръба” се гледа на един дъх. Няколко всъщност, защото от хлипането ще ви се наложи да дишате по-често." 

Един народ на ръба | Ирина Белчева, irinabeltcheva.com, 17.04.2015

 

"Морфов е сред малцината независими и неконформисти, който може да си позволи да каже какво мисли за държавата - не просто в едно интервю, а от сцената, и то с думи, далеч от етиката на лицемерието. [...] И не е ясно колко по-директен трябва да стане един творец, колко по-фрагментарен в изказа си и колко по-накъсан от етюди трябва да е един спектакъл, за да ни приземи. И смешният плач, възпроизвеждан в салона да се обърне във вълна, която да изтрие реплика от рода на "Имало едно време един народ. Те се наричали българи. Но вече ги няма"... "

С Морфов - на ръба на гениалността | Даниел Димитров, novinite.bg, 17.04.2015

 

"Дами и господа, изроди, инвалиди и просяци, безразсъдни богаташи и хипстъри! Геният на Александър Морфов и актьорите от трупата на Народен Театър „Иван Вазов“ с гордост представят действителността или „да ти е*а и държавата“, наречена за най-кратко: „На ръба!“"

„На Ръба“ или Морфов за България | Иван Шипиев, via-magazine.com, 19.04.2015

"Сашо Морфов е обичан, че дори и боготворен от една образована и мислеща публика – тази, която не изпада в див кикот от пошли скечове. "

Какво правиш, когато си "На ръба" на пропастта? | Елена Райнова, lovetheater.bg, 20.04.2015 

 

"Този епилог изглежда жизнеутвърждаващ на фона на тъжния, доста мрачен пророчески сън, на какъвто прилича целият спектакъл. Сякаш с отворени очи гледаме през някакво було собствения си мизерен живот, поставен от Морфов като музикално произведение, почти без думи и без сюжет. В някакъв нов жанр, който не се побира в нито един от познатите ни досега. Действието се гради въз основа на отделни актьорски етюди, приличащи на живи картини. Ту ефектни, ту трогателни, заради които проронваш по някоя сълза, а в следващия момент – се засмиваш. Чисто по морфовски."

Скачаме с Морфов от ръба на отчаянието | Мариана Първанова, monitor.bg, 21.04.2015 

 

"Има ли някой у нас, знаещ най-добре как се изпълва с обем голяма сцена, името му е Александър Морфов. Той умее да ползва всичките й нива и измерения, въвеждайки възхищаващо подреден хаос. Той е майсторът на фееричното в театралната образност, загърбвано днес с всевъзможни идеологии и неможения... Българският театър трябва да е исторически дълбоко благодарен на Александър Морфов и този му спектакъл."

На тавана | Георги Каприев, kultura.bg, 24.04.2015 

 

Други: 

Морфов - откачена нежност на ръба | Диляна Димитрова, ploshtadslaveikov.com, 17.04.2015

Една крачка след ръба и обратно | Мария Касимова, webcafe.bg, 19.04.2015  

Изкупиха билетите за Морфов | Албена Атанасова, standartnews.com, 21.04.2015

„На ръба” с Морфов, или боклукчийската кофа на изчезващия българин | Виолета Цветкова, trud.bg, 22.04.2015  

Морфов показа свободното (про)падане на българина | Ирина Гигова, novinar.bg, 22.04.2015 

Ще прескочим ли "На ръба"? | Зорница Илиева, duma.bg, 22.04.2015 

„На ръба” е за напускането на родината, живота и себе си | Сабина Василева, segabg.com, 23.04.2015 

Живот „На ръба“ или за Малкия човек на Морфов в Народния | Росица Цонева, armymedia.bg, 24.04.2015

След "На ръба" може да се върви само към производство на смисъл | Георги Каприев, dnevnik.bg, 25.04.2015  

На РБ | Теодора Димова, kultura.bg, 05.05.2015 

Да живее България! На ръба | проф. Васил Стефанов, ploshtadslaveikov.com, 06.11.2015 

 

 

 

 

 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva