Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Венецианският търговец | НТ "Й. Л. Караджале...

Венецианският търговец 

Национален театър "Й. Л. Караджале" 

Букурещ, Румъния 

премиера 20 и 22 септември 2019 

Голяма сцена 

От

Превод

Сценична версия и режисура                              

Сценография                         

Костюми

Хореография 

Художник на осветлението 

Участват

Шайлок Йон Карамитру                     

Антонио Ричард Бовноцки 

Порция Ада Галеш 

Басанио Александру Поточан 

Нериса Козмина Олариу 

Грациано Силвиу Мирческу

Джесика Флавиа Джурджу 

Лоренцо Чиприан Никула

Ланчилото Емилиан Мърна 

Дож на Венеция Михай Калотъ 

Соланио Петре Анкуца 

Салерио Флорин Кълбъжос 

Тубал Михай Мунтеница 

Анджелика Щефания Кърку/ Кристина Симион  

Принц на Мароко Шахбазимохадам Мохамад Жауад 

Преводач Драгош Думитру 

Други Аурелиан Унгуриану / Силвиу Негулете 

Уилям Шекспир 

Драгош Протопопеску

Александър Морфов 

Габи Албу

Лилиана Ченан

Инга Красовска 

Крис Йегер 

(c) Янис Диенат

     Написана в края на 16-и век, „Венецианският търговец“ звучи по-модерно от всякога. Пиесата на Шекспир често е квалифицирана като противоречива заради сложната паяжина от алчност, расизъм и отмъщение – преплетени и зависими едно от друго. 

     Антонио е търговец и очаква добра печалба от кораби със стока, които току-що са отплавали. Той взема заем от еврейския лихвар Шайлок, за да помогне на своя приятел Басанио да спечели сърцето на богатата Порция. Влюбените двойки се оказват повече от една. Лоренцо, негов приятел, се влюбва в Джесика, дъщеря на Шайлок, и тя напуска дома на баща си, за да избяга с него – християнина, като не забравя да вземе и част от семейните ценности. Грациано, също техен спътник, се влюбва в Нериса, прислужница на Порция. Щастието на младите е кратко. Корабите на Антонио са потънали, а дълговете не прощават и той не е успял да върне заема на Шайлок. 

     Алчността се е превърнала в бяс, който като паразит прояжда ума на лихваря. Въоръжен с подписания договор, бесът се готви да получи залога си чрез съд. Залогът? Един фунт от плътта на Антонио. Плътта ще стане жертва на животинската жажда за мъст, готова да къса парчета месо от живия човек, да гледа как кръвта му капе, да го разсича бавно и мъчително, да го унищожи физически. А в основата на този зверски акт стои най-чистата и свещена цел – две млади и влюбени души да се намерят завинаги. Повече от две дори. Светлите намерения за обич и чистотата на приятелството се оказват в челен удар с уродливата алчност. Всичко човешко, достойно, красиво и разумно е подчинено на законната бруталност, изразена в един подпис върху един лист хартия. 

     Какво да изберем – законност или справедливост, е въпрос, който 20-и век донякъде успя да формулира, а 21-ви век само усложнява. И ако не е законност, ами е справедливост, то чия справедливост – моята, твоята, на Иисус, на Яхве, на Аллах? И ако не е справедливост, то какво значение има какво е – пък било то и законност? Цивилизацията все още не може да реши кое от двете е по-неприкосновено. Отговор има всеки за себе си и по тази причина отговор няма никой. 

     В представата на модерния човек публичната тайна, че „закон” не винаги е синоним на „справедливост”, добива конкретен образ по болезнени поводи. Осъзнаването на трагичното разминаване между двете винаги е съпроводено от поредната социална гротеска, която поляризира обществото – едни искат да се спазят правилата, други искат да се спазят автентичните човешки ценности, но едно е сигурно – всички са прави. Двете истини се сражават като в рицарски дуел, защото всяка олицетворява рицарска чест, и всяка може да бъде убита. А дали не е възможно тези везни да се балансират и законът все пак да настигне справедливостта?

     За да помогнат на съпрузите си, Порция и Нериса се дегизират като адвокати. Шайлок е на път да спечели делото, но в последния момент жените го разубеждават с аргумента, че плътта, която отреже, трябва да тежи точно един фунт и „нито косъм повече”. Лихварят губи не само делото, но е на път да загуби богатството и дори живота си. Всичко зависи от милостта на Антонио и херцога, които имат две условия към Шайлок – дъщеря му Джесика да наследи неговото богатство, а той да приеме християнството. Щастливият край тържествува и с новината, че корабите на Антонио не са потънали и той скоро ще получи печалбата си.

     В спектакъла има драма и комедия, фарс и романтика, впечатляващ декор и интерпретация, която задминава всички познати граници на въображението.  Шайлок не е просто лихвар. Антонио не е просто добър приятел. Басанио не е просто влюбен. Нищо не е просто нито при Шекспир, нито при Морфов. С изключение на едно – Александър Морфов, както винаги, изгражда своята сценична вселена на най-непоклатимата основа. Просто морал.

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2020 by mdemireva