Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Животът е прекрасен | МНТ - Скопие 

"Самоубиецът"

от Николай Ердман

Александър Морфов

Никола Кимовски

Загорка Поп-антоска Андовска 

Никола Тороманов 

Мария Пупучевска 

Инга Красовска 

Виктор Рубен 

Александър Морфов 

Дарко Илиевски 

Срган Яникиевик 

Роберт Янкуловски 

Дарко Младеновски 

Филип Петровски, Кузман Клековски 

190 мин., с антракт 

"Разкърши се!": Олгица Здравковска - цигулка, Идает Сейфулов - кларинет, Войче Петрушев  -хармоника, Деян Митрович - контрабас, Никола Кимовски - тъпани

Никола Ристановски, Николина Куяча, Звездана Ангеловска/ Биляна Драгичевик, Сашко Коцев, Таня Кочовска, Емил Рубен, Гораст Цветковски, Славиша Кайевски, Никола Ацески, Александар Гьоргиоски, Арна Шияк, Тина Трпкоска, Александар Микик, Никола Стефанов, Кире Гьоревски, Александър Михайловски, Мария Новак, Драгана Левенска, Никола Кимовски, Мария Димитрова, Анастазиа Христовска, Соня Кръстевска 

Животът е прекрасен  

Македонски национален театър - Скопие

премиера 10 април 2016, Голяма сцена 

По 

Автор на сценичната

адаптация и режисьор 

Асистент режисьор

Драматург и преводач

Сценография 

Костюми 

Хореография  

Делегиран продуцент

Музика

Музикални аранжименти

Плакат

Фотограф 

Художник на осветлението 

Видео

Продължителност  

Оркестър:

Участват

     "Самоубиецът" е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура – 60 години абсолютна забрана върху произведението. Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г. Наричат  „Самоубиецът”  „Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово-Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театъра на Майерхолд и МХАТ. В защита на „Самоубиецът” се включват Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни.

     Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нито една пиеса. През 1933 г. Ердман е заточен в Енисейск за „контрареволюционни литературни произведения”, по-късно е освободен, но при специален режим – лишен е от правото да пребивава в десет от големите градове на СССР, в това число и Москва. В същото време е автор на сценариите на любимите филми на Сталин „Веселите момчета” и „Волга, Волга”, но името му е заличено от надписите на тези филми. Пиесата е поставена за пръв път в Русия едва няколко години след смъртта на Ердман. 

     "Самоубиецът" е руска черна комедия от двайсетте години и представлява сатира за проблемите на безработен мъж, чието отчаяние го принуждава да обмисли самоубийство. Пиесата се занимава с източника на смешното; с душата на съвършения егоист, готов да употреби всеки за собствените си цели; с триумфа на индивида, който се опитва да съхрани достойнството си в общество, в което призивът "за всеки и за всички" отеква глухо. В света на Семьон смъртта е единствената реалност, която е способна да даде на човек свободата на действие и слово, която той жадува.                      ~ Йо Герман, режисьор 

 

     В разгара на тържеството, когато се очаква Семьон да извърши символния акт на своето самоубийство, той внезапно осъзнава, че "животът започва 30 минути преди смъртта". Пиян, той успява да избяга от ентусиазираната тълпа и да се скрие зад едно дърво, където произвежда заблуждаващ изстрел и заспива. Междувременно съпругата и тъщата му получават новината, че Семьон Семьонич вече не е сред живите и че неговата постъпка е високо ценена от обществото, както и че той ще бъде удостоен с погребение с почести - каквото заслужава герой от беговата величина. Погребалната процесия внася ковчег с "трупа" на Подсекалников и го оставя в дома, подготвен за началото на церемонията. 

     Каква изненада е за двете опечалени жени, когато мъжът от ковчега се надига от дискомфорт с ужасен махмурлук и напълно убеден, че действително не е жив, а стои пред портите на рая. 

     Спектакълът е изпълнен със веселие, с тъга, със социални послания и отговорност, дори с философия, но най-вече - с любов към живота, макар и осеян с трудности.  

     Семьон Семьонич Подсекалников е обикновен човек, който се бори с трудния живот така, както може. В тази борба за съжаление повеждат трудностите и той е без работа и без пари. Споделя дома си със съпруга и тъща, конфликти не липсват, макар и в семейството да присъстват обич и привързаност. Семьон има мечта, която съпругата му и в известна степен тъщата подкрепят - иска да се научи да свири на боен бас. Тази мечта е обещание за един по-добър живот, изпълнен с възможности, слава и щастие, но най-важното - живот, който ще му позволи да се погрижи за семейството си. Той е обзет от тази идея и съпругата му успява да намери пари, с които да наеме инструмент за упражненията на Семьон. Упражненията обаче се превръщат в бедствие - той не успява да извири дори една нота, още по-малко цяла фраза... Следва инструкциите в упътването на инструмента, когато разбира, че за да продължи упражненията, ще трябва да се сдобие и с пиано. Цената на втори музикален инструмент е непосилна за него и това го връща към апатия и желание за самоубийство. 

     Изведнъж в стаята се появява непознат мъж. Благородният странник се оказва представител на интелигенцията, натоварен с мисията да убеди Семьон не просто да се самоубие, а да превърне самоубийството си в символичен акт на протест срещу потисничеството над руския интелектуален елит. 

     Слухът, че в града има човек, твърдо решен на самоубийство, се разпространява бързо. При Семьон се стичат представители на най-различни гилдии и каузи, за да го убедят неговият акт да бъде в името на тяхната кауза - в името на романтичната любов, в името на плътската любов, на месарската индустрия и т.н. Всички те са толкова убедителни и така силно имат нужда от подкрепата на Семьон, че се съгласяват на компромис - приемат конкуренцията и Семьон се изправя пред необходимостта да подпише 18 предсмъртни писма. В замяна на това получава тържествено изпращане в последния си път, както и добра издръжка за семейството си. 

ТУРНЕТА и НАГРАДИ: 

 

ХХ-а юбилейна церемония "Златна Бубамара" за популярност - Най-добър спектакъл (2016) 

ХХ-а юбилейна церемония "Златна Бубамара" за Главна мъжка роля - Никола Ристановски 

Участие на 51-вия МТФ "Войдан Чернодрински", носител на наградите в категории: 

     Главна мъжка роля - Никола Ристановски за ролята на Семьон Подсекалников 

     Поддържаща женска роля - Биляна Драгичевик за ролята на Серафима Илинична 

Участие на IV-тите Международни театрални срещи MITEM, организирани от Националния театър на Унгария, Будапеща 

ОТЗИВИ: 

„Динамичен, атрактивен, с текст, който не те оставя равнодушен, този спектакъл дълго ще бъде част от репертоара на МНТ.”

в. Република, 11.04.2016

  

„Това е комедия, фарс, гротеска, от която дъхът ти спира, а коремът те заболява от смях, храна за размисъл над въпроса дали има край човешката глупост и алчност. Когато човек се движи по ръба на тази дилема, пък макар и удобно настанен в театралния стол, резултатът е ясен – отличен театрален спектакъл!”

в. Star, 11.04.2016

 

„Това е тъжна комедия за човешкия бит. Чрез образите на онези, които вярват, че всичко им е позволено, са развенчани обществено-политическите заблуди. А това е силен удар по истината. Гротеската в „Животът е прекрасен” прилича на трагичен разказ за оголения човешки живот – безнадеждността и ада, в който попадаме преди да видим светлината в края на тунела: животът е много по-важен, прекрасен дори. Без да се пропуска вечният въпрос „докога ще са необходими човешки жертви, за да се чувстваме живи?”.”

Лиляна Мазова, сп. Globus, 12.04.2016

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva