имам една идея александър сашо морфов

Автори: Илиян Симеонов, Емил Тонев, Пламен Панев, Цветодар Марков

Оператор: Иван Варимезов

Композитор: Теодосий Спасов 

Своите идеи споделят: Пламен Панев, Кольо Карамфилов, Мариус Куркински, Айман Ахмед, Борислав Стоилов, Владимир Шишков, Петър Змийчаров, Александър Морфов, Златин Радев, Любен Чаталов, Мадлен Чолакова, Николай Танев, Георги Анастасов, Цветодар Марков, Владимир Велев, Росен Марковски, Невена Делинска, Марина Чамуркова, Емил Тонев, Илиян Симеонов  

      Пясъчни дворци в страната на тъжните чудеса: 

     Духът, самочувствието и силата на една нация са плод на нейната култура. И обратно. Във филма участват само малка част от хората, които би трябвало да градят тази култура - поколението на 30-40 годишните. Днес те са лишени от възможността да работят за България. Вече няма значение кой е виновен за това. (1997)

 

     Това е идея, която надали ще може някой път да се реализира, защото от една страна е скъпо, от друга страна няма кой да ти повярва в тая държава и да ти даде пари, за да направиш нещо, което те вълнува. Става въпрос за един филм. Едно село в дълбоката древност, със своите обичаи, със своите старейшини. Всичко започва с това, че дълги дни вали дъжд в това село. Дните преминават в месеци, никой не може да излезе от къщи. Поспира дъждът за час-два и пак започва. Една от героините на филма един ден отива на гроба на мъжа си, който е умрял преди девет години. Така е даже в сценария, бях започнал да го пиша - че отива да му се похвали с новата ракия, която са направили, и че знае, че той в момента се върти като пумпал вътре в гроба, защото не може да стане да я опита, но тази ракия го докара до това място, а и неговият курвалък... Изведнъж, както разказва това, тя се опулва страшно, защото вижда, че главата на мъжа ѝ стърчи от земята, тъй като гробището е на склон и с течение на времето водата е измила пръстта отгоре и на човека черепът му стърчи от земята. Бързо се прибира в село, свикват се старейшините, на другия ден всички са там, всички цъкат с език, клатят глави, гледат - на човека главата му стърчи от земята. Чудят се какво да правят. И решават най-тържествено, че ще го изровят и ще го погребат от долната страна на гробищата. Правят си хората, разбира се, погребението, както трябва, в минало време. Пък и - повод да се почерпят, да се напият. Обаче дъждът продължава и се оказва, че след няколко дни други глави започват да стърчат от земята. Решението отново се гласува. Същото - хората се изравят от горния край на гробищата и се заравят на долния край на гробищата. 

Идея на Сашо Морфов, епизод I  

 

Продуцент: Блажо Николич 

Премиера: 1997 

Продължителност: 54 мин. 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva