Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Хъшове | НТ "Иван Вазов" 

Да живее България! 

Exiles Poster 200 shows
Exiles Poster 10 years
Exiles Poster 2004

Валери Йорданов, Деян Донков, Руси Чанев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Рени Врангова, Христо Петков, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Стоян Алексиев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Евгени Будинов, Иван Юруков, Даниел Ангелов, Елисавета Господинова, Дани Рашев, Васил Драганов, Василена Винченцо, Виктор Танев, Владислава Николова, Сава Драгунчев, Христо Терзиев и др. 

от Иван Вазов 

 

Александър Морфов  

Елена Иванова 

Михаил Шишков 

Александър Илиев 

Димитър Ерменков 

Стефан Десподов 

180 мин., с антракт

 

Хъшове

Народен театър "Иван Вазов", София, България

премиера 22 октомври 2004, Голяма сцена

 

По романа "Немили-недраги"  

Автор на сценична

версия (2004) и режисьор  

Сценография и костюми

Музикален консултант 

Консултант хореограф 

Фотограф

Плакат 

Продължителност

Участват

     С пиесата „Хъшове" започват преди един век – през 1904 г., представленията на Народния театър. С „Хъшове" през 1954 г. се чества 50-годишнината му. През юбилейния стотен сезон (2004–2005) безсмъртната творба на Вазов е отново на сцената му, вече в адаптация и постановка на Александър Морфов. 

     Те са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, а горди и свободолюбиви;  нехранимайковци – за еснафите, герои – за потиснатите и унижените. На сцената в чуждоземния град хъшовете възторжено разиграват своя самодеен спектакъл – генерална репетиция за истинския, този, който ще последва. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души – гешефтарите и спекулантите.  

    Група български емигранти организират революция за освобождението на България от владичеството на Турската империя. Заминават за Браила, румънски град на брега на река Дунав. От неговите брегове те гледат към град Русе и мечтаят да се завърнат в освободена България. Хъшовете имат нужда от пари, за да финансират революционната си дейност. Мизерният живот не е достатъчна жертва, за да спестят необходимото, и решават да изиграят театрално представление, за да съберат пари от билети. Когато обаче сумата попада в ръцете им, тя изчезва в дългове и в кръчмата. 

     Завладяващ разказ за ангелите и демоните, които ни карат да посветим живота си изцяло на една идея така, че не просто за забравим личните си каузи, а да превърнем самата идея в наша лична кауза. 

    "Близко до гениалното е това произведение на Вазов. По един великолепен начин то съчетава ниското и високото. Повестта много неправилно се тълкува през всичките години. Това е едва ли не една ода за българските революционери, българските емигранти – опоетизирани, патетизирани, офалшивени. А като четеш „Немили-недраги", виждаш, че това са едни мерзавци, бандити. Симпатични нехранимайковци, хашлаци, които в крайна сметка умират всичките до един за България." 

     "Действието в „Хъшове" не се развива в България. Това е ситуация, в която човек се намира на границите на своята морална издръжливост, когато се подлагат на изпитание устоите на личността. Съдя за това по себе си, живеейки в последно време повече зад граница. Това е изпитание, през което може би всеки трябва да премине. Защото човек трябва да мине през болката на отчуждението, през болката на самотата, за да изпита... носталгия не е точната дума... може би да изпита болката по изгубения рай. Не можем да разберем една ситуация, когато се намираме вътре в нея, не можем да усетим любовта на любимите си хора, когато ежедневно я имаме. Самотата сред хора е страдание. Мизерията превръща страданието в отчаяние, а отчаяният човек не е благороден. Еволюцията не е необратим процес, милионите години се стопяват само за няколко дена глад и човекът се превръща отново в животно, само че по-зло от всички, които познаваме. Да останеш човек е нечовешко изпитание. Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения ¬– положителни и отрицателни, нищожни и велики, да няма еднозначно поведение. Във всяка една ситуация те са и подлеци, и герои едновременно. Много трудно е да избереш, кой да оцелее – ¬ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери, това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка „Хъшове" е една история за борбата на човека срещу съдбата." 

~ Александър Морфов

    Спектакълът е носител на близо десет театрални награди в България и носи на своя режисьор наградата за култура, връчвана от Столична Община (2005). Бил е на турне в Скопие, Македония, Санкт Петербург и Москва, Русия, и Букурещ, Румъния. Играе се при пълни зали след повече от десет години и 250 представления живот на сцената на Народния театър. 

<<    "През всички тези години нас ни има благодарение на Вас. Хора като Вас продължават да вярват в каузите, в които и ние вярваме. Днес театърът може да даде надежда дори и в пълното отчаяние. Ние сме толкова отчаяни и разтревожени за всичко, което се случва, че имаме нужда от тази надежда, от ръка, от стъпало... нещо, на което да се опрем, за да можем да продължим да живеем. Защото робството продължи твърде дълго. Не само онези 500 години, а цели 650... Робство на пари, на алчност, на бруталност. Слава Богу, че Ви има и че продължавате да вярвате в това, което ние повтаряме като луди: че без доброта, човечност, обич, честност, почтеност и жажда за свобода не може в нашия живот. Ние в това вярваме. Показваме го всяка вечер и никога никой от нас не е симулирал тези чувства, кална се. Благодаря, че сте с нас през всичките тези години - онези от Вас, които все още вярват в тези изгубени каузи, в опустошените си надежди, в опожарения си живот. Но въпреки всичко ние все още вярваме, че нещо ще се случи. Вярваме, че нашето утре ще бъде такова, каквото сме мечтали да бъде вчера." 

Думи на Морфов към публиката след

юбилейното представление на 22.10.2014 г. 

НАГРАДИ: 

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от Съюза на артистите в България, 2005 - Александър Морфов, Най-добър режисьор  

Годишна театрална награда "Икар", връчвана от Съюза на артистите в България, 2005 - Майсторско техническо осъществяване

Годишна театрална награда "Аскеер", 2005 - Александър Морфов, Най-добър режисьор  

Годишна театрална награда "Аскеер", 2005 - Най-добър спектакъл 

Годишна театрална награда "Аскеер", 2005 - Валери Йорданов, Водеща мъжка роля

Театрална награда за млади таланти "Иван Димов" 2004/2005 - Валери Йорданов, Водеща мъжка роля (Бръчков) 

Международен театрален фестивал "Друмеви празници" за нова българска драма, Шумен, 2006 - Александър Морфов, Режисура 

Международен театрален фестивал "Друмеви празници" за нова българска драма, Шумен, 2006 - Елена Иванова, Сценография 

Международен театрален фестивал "Друмеви празници" за нова българска драма, Шумен, 2006 - Валентин Ганев, Мъжка роля

Годишна награда за култура, връчвана от Столична Община, за спектакъла "Хъшове" - Александър Морфов, режисьор

 

ОТЗИВИ: 

 

"Има начин митовете на нацията да бъдат извадени от архива на скуката и изтупани от фалшивия патос, има начин да се четат днес Вазов и Ботев. На сцената сред браилските потайности, излезли сякаш от приказките, буйни емигранти танцуват рап и пишат по стените двете свещени думи, между които е разпънат животът им – свобода или смърт. Спектакълът на Морфов е като красивите играчки – дори и да ги разглобиш, едва ли ще разбереш тайната им. Зрелищен, калейдоскопичен, смешен и тъжен разказ за патриотите изгнаници – бедняци и пияници, за които смъртта в името на идеята осмисля мизерното битие. В техните усти думите Отечество, Родина, Смърт, Свобода звучат автентично."

сп. Паралели

 

"Неслучайно за първи път от сякаш един век насам голямата зала на националния ни театър се оглася от възторжени викове „Да живее България!". При това без да прилича на митинг." 

в. Сега

 

"Не очаквах спектакълът на Александър Морфов да отвее с такава сила моя скептицизъм, да разбие на пух и прах дълго наслоявани клишета, да изпълни с нов смисъл вече амортизирани понятия като свобода, родина, патриотизъм, себеотричане, даже да ме развълнува и да вдигне накрак цялата зала, чак до учениците на втори балкон. Въпросът защо си струва да се говори за всичко това е получил ясен, желязно аргументиран и в същото време много емоционален, лично мотивиран отговор. Морфов върна на сцената на Народния театър усещането, че всичко около теб е движение, емоция, вихър. Ако има нещо безспорно при него, то това е усетът му как да създаде илюзията за истинност и да вдъхне душа на театралния механизъм."

в. Капитал

 

"Един спектакъл със зрелищността на холивудска продукция, образността на филм на Фелини и Кустурица и екстатичността на т.нар. български дух, раздиран от вътрешното противоречие между окаяността на битието си и представата за една лелеяна България, в която мечтае да открие своето „родно", да се успокои в него и да намери щастието си. „Хъшовете" на Александър Морфов нямат функцията на „носталгично призоваване на миналото, видяно в трагико-героична светлина като известна социална критика", а се вглеждат в настоящето през натрупаните опит и памет от миналото... Образите на хъшовете са изградени в характерния за режисурата на Александър Морфов игрови стил, в който непрестанно се преминава от високото към ниското, от една крайност към друга. Както в предишните му постановки, така и тук, този стил се оказва особено адекватен на резистентността към монументални и еднозначни категории на съвременното съзнание." 

Литературен вестник

 

"Александър Морфов сякаш е призван да бъде панацея за българското общество. Преди време, когато малцина се интересуваха от театър, именно неговите спектакли върнаха публиката в салоните и куража на актьорите. Сега режисьорът без да иска се явява спасител на Вазовото творчество. Премиерата на спектакъла надмина всички очаквания. Той е посветил този спектакъл на съвременните български младежи, които живеят на различни места по света и нощем плачат и въздишат по България. Спектакълът демонстрира цялата магия на изкуството театър."

в. Монитор

"Постановката беше просто прекрасна – брилянтна, зрелищна и толкова вълнуваща, че се просълзих неведнъж, въпреки ограничените ми познания по езика. Бях чела „Немили-недраги" преди и съм наистина впечатлена от версията на Морфов. Актьорската игра беше първокласна – бях прикована от всички актьори. И режисурата беше превъзходна. Както ми се струва, Морфов е режисьор, изразяващ се чрез актьорите и аз бързо опознах всички герои и започнах да се вълнувам от съдбата на всеки. Затова искам да благодаря на Александър Морфов, че направи от запознанството ми с театъра тук толкова мощно и незабравимо преживяване." 

Елизабет Франк – драматург, писател, носител на награда „Пулицър" 

"Tази постановка на Александър Морфов довежда по сетивен път зрителя до същностната си тема – да помислим за себе си като за общност, да се огледаме откъде идваме, кои бяха преди нас и какви сме ние днес, накъде отиваме – като цяло, а не един по един. Дълбоко почувстваната и пренесена чрез спектакъла тъга уцелва едно от най-болните места на нашия съвременен живот."

Анна Топалджикова, сп. Homo Ludens

"Българите вече са в Европа. Това си личи и по постановката на собствената си национална класика."

Театральные дневники (Русия)

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva