Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Finita la Commedia | Театър "Гешер" - Тел Авив 

Алон Фридман, Нета Шпигелман, Наташа Манор, Виталий Фукс, Ноа Колер, Ювал Янай, Рут Расюк, Николай Туберовский, Орей Янив, Шир Шенар, Карин Серуя, Бар Саде, Светлана Демидова, Хенри Давид, Давид Зиселсон, Люси Дубинчик, Максим Росзенберг 

от Николай Ердман

Рой Хен 

Александър Морфов 

Никола Тороманов 

Ника Велегжанинова

Александър Морфов 

Игор Капустин

Мория Зрахия 

180 мин., с антракт

"Разкърши се!": Борис Портной (цигулка), Хенри Дейвид (контрабас), Иля Мягких (китара), Ювал Янай (банджо), Павел Давидович (перкусии) 

Finita la Commedia  

Театър "Гешер", Тел Авив, Израел 

премиера 3 юли 2013 

По пиесата "Самоубиецът"

Превод

Сценична версия

и режисура 

Сценография

Костюми 

Музика

Художник на осветлението

Хореограф 

Продължителност

Оркестър: 


Участват

     "Самоубиецът" е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура – 60 години абсолютна забрана върху произведението. Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г. Наричат  „Самоубиецът”  „Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово-Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театъра на Майерхолд и МХАТ. В защита на „Самоубиецът” се включват Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни.      Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нито една пиеса. През 1933 г. Ердман е заточен в Енисейск за „контрареволюционни литературни произведения”, по-късно е освободен, но при специален режим – лишен е от правото да пребивава в десет от големите градове на СССР, в това число и Москва. В същото време е автор на сценариите на любимите филми на Сталин „Веселите момчета” и „Волга, Волга”, но името му е заличено от надписите на тези филми. Пиесата е поставена за пръв път в Русия едва няколко години след смъртта на Ердман. 

     "Самоубиецът" е руска черна комедия от двайсетте години и представлява сатира за проблемите на безработен мъж, чието отчаяние го принуждава да обмисли самоубийство. Пиесата се занимава с източника на смешното; с душата на съвършения егоист, готов да употреби всеки за собствените си цели; с триумфа на индивида, който се опитва да съхрани достойнството си в общество, в което призивът "за всеки и за всички" отеква глухо. В света на Семьон смъртта е единствената реалност, която е способна да даде на човек свободата на действие и слово, която той жадува.                                                                                                                                                    ~ Йо Герман, режисьор 

     Семьон Семьонич Подсекалников е обикновен човек, който се бори с трудния живот така, както може. В тази борба за съжаление повеждат трудностите и той е без работа и без пари. Споделя дома си със съпруга и тъща, конфликти не липсват, макар и в семейството да присъстват обич и привързаност. Семьон има мечта, която съпругата му и в известна степен тъщата подкрепят - иска да се научи да свири на боен бас. Тази мечта е обещание за един по-добър живот, изпълнен с възможности, слава и щастие, но най-важното - живот, който ще му позволи да се погрижи за семейството си. Той е обзет от тази идея и съпругата му успява да намери пари, с които да наеме инструмент за упражненията на Семьон. Упражненията обаче се превръщат в бедствие - той не успява да извири дори една нота, още по-малко цяла фраза... Следва инструкциите в упътването на инструмента, когато разбира, че за да продължи упражненията, ще трябва да се сдобие и с пиано. Цената на втори музикален инструмент е непосилна за него и това го връща към апатия и желание за самоубийство. 

     Изведнъж в стаята се появява непознат мъж. Благородният странник се оказва представител на интелигенцията, натоварен с мисията да убеди Семьон не просто да се самоубие, а да превърне самоубийството си в символичен акт на протест срещу потисничеството над руския интелектуален елит. 

     Слухът, че в града има човек, твърдо решен на самоубийство, се разпространява бързо. При Семьон се стичат представители на най-различни гилдии и каузи, за да го убедят неговият акт да бъде в името на тяхната кауза - в името на романтичната любов, в името на плътската любов, на месарската индустрия и т.н. Всички те са толкова убедителни и така силно имат нужда от подкрепата на Семьон, че се съгласяват на компромис - приемат конкуренцията и Семьон се изправя пред необходимостта да подпише 18 предсмъртни писма. В замяна на това получава тържествено изпращане в последния си път, както и добра издръжка за семейството си. 

 

     В разгара на тържеството, когато се очаква Семьон да извърши символния акт на своето самоубийство, той внезапно осъзнава, че "животът започва 30 минути преди смъртта". Пиян, той успява да избяга от ентусиазираната тълпа и да се скрие зад едно дърво, където произвежда заблуждаващ изстрел и заспива. Междувременно съпругата и тъщата му получават новината, че Семьон Семьонич вече не е сред живите и че неговата постъпка е високо ценена от обществото, както и че той ще бъде удостоен с погребение с почести - каквото заслужава герой от беговата величина. Погребалната процесия внася ковчег с "трупа" на Подсекалников и го оставя в дома, подготвен за началото на церемонията. 

     Каква изненада е за двете опечалени жени, когато мъжът от ковчега се надига от дискомфорт с ужасен махмурлук и напълно убеден, че действително не е жив, а стои пред портите на рая. 

     Спектакълът е изпълнен със веселие, с тъга, със социални послания и отговорност, дори с философия, но най-вече - с любов към живота, макар и осеян с трудности.  

ОТЗИВИ: 

"Харесах в този спектакъл буквално всичко - от съвършеното разпределение и актьорските изпълнения на сцената, до режисьора от световна величина. И отново - сценографията, но също и ефектът на това как Семьон излиза за една цигара на улицата, на студа по падащия сняг. Благодаря за отличната театрална вечер!"

"Finita la Commedia" е театър "Гешер" | Сергей Демянчук, botinok.co.il, 27.11.2013 

"След два успешни спектакъла - "Дон Жуан" и "Примадона" - българският режисьор Александър Морфов се завръща в театър "Гешер", за да постави завладяващ и пъстър спектакъл, изпълнен с изненади и дълбок смисъл, в очакване на социална справедливост, или просто на споделено състрадание. Продължавам да съм под силното му влияние дни след като гледах представлението и дори не знам откъде да започна, но знам със сигурност, че всичко, което искам да кажа, е положително.

"Finita la Commedia" - това все още не е краят | Саша Мажбиц, beinisrael.com, 28.11.2013 

"Главното в този спектакъл не е в хумора, а в това, за което се отнася хуморът. Не мога да не споделя колко се наслаждавах на атмосферата в спектакъла, класическата съветска средностатистическа "отрепка", представена с лекота и разбиране. Костюмите, разговорите, чаршафите вместо пердета, всички тези безбройни детайли - толкова познати от близкото съветско минало и толкова далечни за младите поколения - и всички това направено с класа. Присъствието на Ердман на израелска сцена беше повече от органично."

Самоубийство в Израелbritmila.livejournal.com, 30.11.2013 

 

 

 

More: 

[...]

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2020 by mdemireva