Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Finita la Comedia! | Театър "Даилес" - Рига 

Finita la Comedia!

Театър "Даилес" - Рига, Латвия 

премиера 14 септември 2012, Голяма сцена

По  

Превод

Режисьор 

Сценография 

Костюми

Музикален консултант 

Хореограф

Художник на осветлението  

Фотограф 

Продължителност

Оркестър: 

Участват: 

Даинис Грубе, Каспар Зале, Улдис Грас, Егон Герджиевски 

Артур Скрастин, Дарта Даневица, Лидия Пупуре, Лаурис Субатньек, Сармит Рубуле, Юрис Жагарс, Иева Плавниеце/ Иева Сеглина, Ерика Еглия, Даинис Гаиделис, Юрис Стренга, Даинис Грюбе, Артис Робежниек, Айя Джерве, Мартинш Поч, Артур Дицис, Интар Рошетин, Инита Джелме, Анете Красовска, Регина Еглия, Хардис Грудул, Аивита Таубе, Лига Звирджина, Елина Гаилите, Сигита Паула Цеплевица, Инга Джинтаре, Анита Силина, Солвейга Брумзиде, Вивита Балтруне, Анта Шенина, Инита Берзина 

"Самоубиецът"

от Николай Ердман 

Евита Мамая

Александър Морфов 

Мартин Вилкерсис

Илзе Витолина

Юрис Вайводс

Инга Красовска

Игор Капустин

Гунар Янаитис

200 мин., с антракт 

Finita la Comedia!, Dailes Teatris, Riga
Finita la Comedia!, Dailes Teatris, Riga

     "Самоубиецът" е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура – 60 години абсолютна забрана върху произведението. Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г. Наричат  „Самоубиецът”  „Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово-Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театъра на Майерхолд и МХАТ. В защита на „Самоубиецът” се включват Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни.

     Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нито една пиеса. През 1933 г. Ердман е заточен в Енисейск за „контрареволюционни литературни произведения”, по-късно е освободен, но при специален режим – лишен е от правото да пребивава в десет от големите градове на СССР, в това число и Москва. В същото време е автор на сценариите на любимите филми на Сталин „Веселите момчета” и „Волга, Волга”, но името му е заличено от надписите на тези филми. Пиесата е поставена за пръв път в Русия едва няколко години след смъртта на Ердман. 

     "Самоубиецът" е руска черна комедия от двайсетте години и представлява сатира за проблемите на безработен мъж, чието отчаяние го принуждава да обмисли самоубийство. Пиесата се занимава с източника на смешното; с душата на съвършения егоист, готов да употреби всеки за собствените си цели; с триумфа на индивида, който се опитва да съхрани достойнството си в общество, в което призивът "за всеки и за всички" отеква глухо. В света на Семьон смъртта е единствената реалност, която е способна да даде на човек свободата на действие и слово, която той жадува.                                                          ~ Йо Герман, режисьор 

Finita la Comedia!, Dailes Teatris, Riga

     Семьон Семьонич Подсекалников е обикновен човек, който се бори с трудния живот така, както може. В тази борба за съжаление повеждат трудностите и той е без работа и без пари. Споделя дома си със съпруга и тъща, конфликти не липсват, макар и в семейството да присъстват обич и привързаност. Семьон има мечта, която съпругата му и в известна степен тъщата подкрепят - иска да се научи да свири на боен бас. Тази мечта е обещание за един по-добър живот, изпълнен с възможности, слава и щастие, но най-важното - живот, който ще му позволи да се погрижи за семейството си. Той е обзет от тази идея и съпругата му успява да намери пари, с които да наеме инструмент за упражненията на Семьон. Упражненията обаче се превръщат в бедствие - той не успява да извири дори една нота, още по-малко цяла фраза... Следва инструкциите в упътването на инструмента, когато разбира, че за да продължи упражненията, ще трябва да се сдобие и с пиано. Цената на втори музикален инструмент е непосилна за него и това го връща към апатия и желание за самоубийство. 

     Изведнъж в стаята се появява непознат мъж. Благородният странник се оказва представител на интелигенцията, натоварен с мисията да убеди Семьон не просто да се самоубие, а да превърне самоубийството си в символичен акт на протест срещу потисничеството над руския интелектуален елит. 

     Слухът, че в града има човек, твърдо решен на самоубийство, се разпространява бързо. При Семьон се стичат представители на най-различни гилдии и каузи, за да го убедят неговият акт да бъде в името на тяхната кауза - в името на романтичната любов, в името на плътската любов, на месарската индустрия и т.н. Всички те са толкова убедителни и така силно имат нужда от подкрепата на Семьон, че се съгласяват на компромис - приемат конкуренцията и Семьон се изправя пред необходимостта да подпише 18 предсмъртни писма. В замяна на това получава тържествено изпращане в последния си път, както и добра издръжка за семейството си. 

 

     В разгара на тържеството, когато се очаква Семьон да извърши символния акт на своето самоубийство, той внезапно осъзнава, че "животът започва 30 минути преди смъртта". Пиян, той успява да избяга от ентусиазираната тълпа и да се скрие зад едно дърво, където произвежда заблуждаващ изстрел и заспива. Междувременно съпругата и тъщата му получават новината, че Семьон Семьонич вече не е сред живите и че неговата постъпка е високо ценена от обществото, както и че той ще бъде удостоен с погребение с почести - каквото заслужава герой от беговата величина. Погребалната процесия внася ковчег с "трупа" на Подсекалников и го оставя в дома, подготвен за началото на церемонията. 

     Каква изненада е за двете опечалени жени, когато мъжът от ковчега се надига от дискомфорт с ужасен махмурлук и напълно убеден, че действително не е жив, а стои пред портите на рая. 

     Спектакълът е изпълнен със веселие, с тъга, със социални послания и отговорност, дори с философия, но най-вече - с любов към живота, макар и осеян с трудности.  

НОМИНАЦИИ и НАГРАДИ: 

 

Номинация за наградата "Дни на културата", в категория "Килограм култура",

върчвана от телевизионното предаване "100 грама култура" на LTV 1 

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Най-добър спектакъл 

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Александър Морфов, Най-добър режисьор 

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Лидия Пупуре, Поддържаща женска роля 

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Дарта Даневица, Най-добър млад актьор 

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Мартин Вилкерсис, Най-добра сценография  

Номинация за годишни театрални награди "Актьорска нощ" 2012/2013 - Игор Капустин, Дизайн за осветление 

 

Годишна театрална награда "Актьорска нощ" 2012/2013 - Артур Скрастин, Водеща мъжка роля 

Годишна театрална награда "Актьорска нощ" 2012/2013 - Илзе Витолина, Най-добра костюмография  

Годишна театрална награда "Актьорска нощ" 2012/2013 - Инга Красовска, Хореография 

Награда на публиката "Актьорска нощ" 2012/2013 - Артур Скрастин, Мъжка роля 

 

ОТЗИВИ: 

 

"Морфов поставя спектакъла, както би снимал кино: с помощта на сценографа Мартин Вилкерсис той строи изумително подробен декор, който впечатлява със своя мащаб; на сцената има трийсет души и всичко е подвижно, ехти, трепери, диша, слива се в едно като в изящен калейдоскоп. Морфов рисува картината на постановката, той диктува емоционалната температура и превежда мислите си възможно най-чисто и ясно. [...]

Морфов знае. В началото животът е смешен и това го прави по-лек. Първата част на спектакъла също е забавна, а публиката се смее и весели. Морфов може да бъде и чудесен комедиограф, като брилянтно поднася шега след шега. Във втората част животът добива смисъл само ако някой се нуждае от теб. От Подсекалников, например, се нуждае любимата му Маша. Накрая - животът е прекрасен. И ето го тук, това качество на живота, неговата приказност. А ако някой е на друго мнение, нека за минутка поговори с Подсекалников." 

Краят се отменя | Маша Насардинова, bb.lv, 03.10.2012 

 

"Българският режисьор Александър Морфов, който гостува на Голяма сцена на театър "Даилес", талантливо е съшил всички елементи на спектакъла, за да създаде автентичната атмосфера на живота в Съветския съюз, пропита с гротеска и ирония. И може би именно това, че спектакълът не се отнася за нас (в смисъл, днешното общество), ни позволява още веднъж да си спомним възклицанието на Гогол: "На кого се смеете, господа? На себе си се смеете!" [...] Всичко на сцената може да се приеме и като моноспектакъл (а дори и като фантазия, която се случва единствено в ума на главния герой) - изненадата в началото на самоубийственото приключение, визуализацията - защото Морфов не ползва финала в пиесата на Ердман, а допълва свой епилог. Той поставя рамка на пиесата, започва и завършва с една и съща сцена - съпруг, който моли жена си за наденица с малко хляб, ръжен или бял, посред нощ. Така всичко преживяно води до откровението, че истинският смисъл на живота се разкрива пред нас 30 минути преди смъртта и се изразява в дребни битови неща, дали например, хлябът ще е ръжен или бял. Тези детайли в своя битовизъм по ироничен начин успяват да изразят Хамлетовото "да бъдеш или да не бъдеш"." 

Ръжен или бял | Иева Родина, kroders.lv, 25.10.2012 


"Finita la Comedia!" на Александър Морфов представя самоубийството толкова живописно и толкова по латвийски. Спектакълът дава много вярна гледна точка за нас през погледа на външния човек - сякаш всеки (имам предвид ЕС, големите ни източни съседи, НАТО) е готов да упражнява върху нас меркантилния си интерес, прищявки и евтин популизъм." ~ Даина 

Микрофонът е ваш: Зрителски коментар за работата на гостуващия режисьор на латвийска сцена | kroders.lv, 10.02.2014 

 

 

 

Други: 

Да се посмеем добре, господа? | Майя Сваринска, kroders.lv, 25.10.2012 

Морфов: Нека животът е по-наситенrigaslaiks.lv, 2012 

Морфов: Останал ни е само театърът | satori.lv, 14.09.2012, видео тук >> 

 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva