Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Бурята | НТ "Й. Л. Караджале" - Букурещ 

Йон Карамитру, Михай Калин, Александру Калин, Йоан Андрей Йонеску,Витали Бихир, Михай Калота, Александра Пойана, Крина Семчиуч, Ищван Теглас, Гаврил Патру, Андрей Финти, Марчело Кобзариу, Едуард Карлан, Мадалин Мандин, Идрис Клате, Йонут Тоадер, Аксел Мусташ, Едуард Адам 

Уилям Шекспир

Раду Никита, Нина Касиан

Александър Морфов

Никола Тороманов 

Андрада Кириак

Флорин Фиеруй

 

Крис Йегер 

Лусиан Максим 

180 мин., с антракт 

Бурята 

Национален театър "Й. Л. Караджале" 

Букурещ, Румъния  

премиера 27 април 2014, Голяма сцена 

Автор  

Превод

Режисьор 

Сценограф 

Костюми

Хореограф

Художник

на осветлението 

Композитор

Продължителност

Участват: 

     "Бурята" се счита за последната пиеса на Шекспир и често се класифицира като романс, в който авторът коментира семейните отношения и помиряването между човек и мистика. 

     Просперо, дук на Милано, и дъщеря му, Миранда, са прогонени на остров след като братът на Просперо, Антонио, узурпира престола. Години по-късно Просперо, който притежава известни спиритични способности, разбира, че брат му пътува с група приятели и поддържници на кораб в близост до острова. Мъжете се връщат от сватбеното тържество на дъщерята на Антонио. Просперо предизвиква морска буря, по време на която екипажът на Антонио се разделя на групи, а всяка от групите вярва, че другите са загинали в бурята. Сюжетът е многопластов - властолюбие, противоборство и поражение, мотивирани отново от жажда за власт - всички те отвеждат Просперо до победа, в която той открива и надраства себе си, като успява да намери любящ съпруг на дъщеря си, да освободи прислугата на острова (Калибан и Ариел) и да прости измяната на брат си. 

    Комедия на илюзията, романс, текст, който коментира властта и отмъщението; тази пиеса не се подчинява на интерпретация. Тя преминава отвъд законите, познати на човека, и разказва приказка за обузването на природните стихии, за съюзяването с природата, с овладяването на духовете в името на любовта и прошката. Потапящата режисура на Морфов е изпълнена с весел ритъм, хумор, емоции и музика, която отеква в съзнанието дълго след като си напуснал театралния салон. 

     Един истински урок по могъщество и въображение. 

Fortuna NTBucharest 2014

     "Бурята" е образец на чистата романтична драматургия, в която интересното не се състои в разказваната история и не зависи от достоверността на изгражданите образи или на естествения низ от събития, - а то е скрито във въображението и почива върху общото съзнание и съюзяването на елементите, подарени на, или измислени от, големия поет. Това е такъв вид драматургия, която свободно изневерява на време и пространство, и в която следователно грешките в хронологията и географията - което впрочем не е смъртен грях за нито едно същество - са съвсем простими и не означават нищо. Тя е изцяло адресирана до битието на въображението; и въпреки че илюзията си партнира добре с ефекта на внушението на могъщия декор и модерните декорации, това партньорство е все пак опасно. Тъй като най-дълбокото и единственото истинско въодушевление трябва да произтича от вътрешния мир - от развълнуваното и състрадателно въображение; от друга страна, когато цялото изобилие стимулира външните сетива на слуха и на зрението, окото на душата блуждае, и външната гравитация ще притегли ума и ще го отклони от верния и единствено легитимен интерес, който би трябвало да произтича от вътрешния свят [...] 

     В тази пиеса пороците, които придружават низостта на нашата цивилизация, са изобразени със завидна сръчност; в първата сцена от второ действие, както и на много други места, Шекспир е изобличил изкушението на лошия човек да се впуска в упреци и презрителни слова, като начин да се отърве от собствения си комплекс за малоценност пред доброто,  а  също  и  да  представя  добротата  за  абсурдна,  а преходът към злонамереност у 

всички други - като лесен и присъщ. Когато Шекспир пише реплика на битово презрение, тя винаги е на отрицателен герой [...] В тази пиеса са описани и изворите на вулгарност в политиката - но тази политика, която е неразделна част от човешката природа. Когато и да е разглеждал този въпрос, Шекспир е винаги екстравагантен и никога не говори с конкретни примери. Той е философ и моралист, който опазва дълбокото си уважение към институциите в обществото и към онези прослойки, които съставляват постоянството на държавността - в частност, не създава действащи лица от тази професия, а за такива говори само с уважение. Ако трябва да бъде назован, то той ще бъде издържан в стилистиката на философския аристократизъм и в светлината на наследствените институции, които служат за мост между епохите, а назоваването на властта е с оглед онова, което малко притежават, но от което всички са облагодетелствани. Именно и по тази причина по-наблюдателните ще видят добронамереността, с която той сякаш винаги рисува страстите и глуповатата наивност на притежателя на власт и го представя като заблудено животно. Никога не се ядосва на тези свои герои, но изпитва огромно удовлетворение от това да им размаха собствената им абсурдност пред лицата; а понякога ще усетят и тон на почти родителска привързаност, както авторитетен баща говори на своите калпазани. Истина е, че героите на Шекспир са от всякакво разнообразие и коренно различни един от друг; те са резултат от посредничество, при което неговата наблюдателност му позволява да създаде обвивката и цветовете, и да ги смеси в своите герои. Той всъщност е изследвал всички значими съставителни сили и импулси на човешката природа, - узнал е, че различните комбинации между тях имат силата да внесат индивидуалност у всеки човек, и разкрива как се произвежда тази хармония чрез реципрочни диспропорции на излишество или недостиг. Езикът, на който тези истини биват изричани, не е назаем от никоя модерна изказност, а извира от най-скритите дълбочини на моралното същество и е, следователно, вечен."  

из "За "Бурята" от Самюел Тейлър Колридж

Ion Caramitru as Prospero, and

Crina Semciuc as Miranda 

 

  

ТУРНЕТА: 

Участие на Международни театрални срещи - Мадах, организирани от Национален театър - Будапеща, Унгария  

Участие във Фестивал на националните театри (FNT), 2014, за повече информация вж. тук 

Покана за участие в Международния фестивал на изкуствата "Theaterstock", Бакъу, Румъния, 2015 

Турне на Фестивала на Театъра на Северна Гърция в театър "Дасос" - Солун, 2017, за повече информация вж. тук

ОТЗИВИ: 

 

"Мога да потвърдя, че след премиерата спектакълът постига все повече хармония, все повече баланс между спонтанното и структурираното. Сценографията на Никола Тороманов, осветлението на Крис Йегер, костюмите на Андрада Кириак, арабските движения на Флорин Фиеру, музикланият коктейл (в който Карл Орф среща Джо Кокър), подбрана от самия Морфов и поднесена от Лусиан Максим, протягат експресивен мост над време и пространство, усилват аплитудата на красивото и магичното. В думите на Карамитру се откриват "чарът и сърцераздерателният унес на Шекспир". Присъствието му придава спиритично значение и изпълва действието, а на финала носи усещане за свещенодеяние. Актьор с Шекспирово призвание... Едно успешно турна на Националния театър [на Румъния] и румънския театър въобще. Изключителният триумф на "Бурята" в Будапеща подсилва престижът на този спектакъл, който се заявява като дълголетен. Горещо го препоръчваме!" 

Поздрав от Людмила Патланйоглу, кореспондент от Будапеща: Буря от аплодисменти за "Бурята"

Людмила Патланйоглу, cotidianul.ro, 11.05.2015

 

"Йон Карамитру, брилянтен експерт в интерпретацията на значими герои на Великия Уил, успешно представя единственият изцяло Шекспиров герой, запазен в разпределението. Големият актьор притежава умението да надскочи материализма на думите и дори на ситуаците, за да достигне дълбините на написаното. Неговият образ напомня Айнщайн, изскочил от някой документален филм, но актьорът не изпуска от фокус мисията на Просперо [...] Йон Карамитру успешно придава драматургична последователност на образа, на Шекспировата идея за образа. Михай Калин също е безупречен в ролята на Калибан, важен герой в комедийната линия. Актьорът сръчно жонглира с двусмислието в поведението на Калибан [...] Мистерия и раздразнителност изобилстват и в образа на Ариел (Ищван Теглас). Интерпретацията му заслужава само похвали [...] А и срещата с Крина Семчиуч, като Миранда, е приятна изненада. Тази млада актриса притежава умението да вплита личния си чар в коренно различни роли, комедийни или драматични. Според ситуациите, актриса с лекота може да разярена или чувствителна." 

"Бурята" в ТНБ - "Магия", изпълнена с театрални изненадиИлеана Лукачиу, ileanalucaciu.blogspot.ro, 11.05.2014

 

"В присъствието на господаря винаги е тихо и неспокойно, но Александру Клин и Йон Карамитру изглежда са постигнали баланс в отношенията си, който утвърждава екипа на "Бурята". Що се касае до "господаря", неговите актьорски превъплъщения никога не са разочароващи, а това сигурно е трудно, а може би и ужасно. Хармонията на спектакъла в Букурещкия национален театър се открива в магията, с която Морфов е завладял актьорите и екипа на театъра [...] Самият Морфов, режисьор от Просперовски тип [...] Крина Семчиуч като Миранда играе също толкова могъщо и неземно [...] Михай Калин подчертава особената топлота у герой, чиято човечност е интерпретирана във времето по всички възможни начини, той е изумително добър дивак. Лекота е точната дума, с която да се опише Ищван Теглас. Представлението, което продължава три часа, също минава с лекота." 

Другата буря | Андрей Крачиун, в-к Metropolis, 12.05.2014 

"Режисьорът е овладял двойнствеността съвършено, както преходът от един пласт към друг, от мечтание към пародия, от романтизъм към гротеска, от екстравагантност към сценично майсторство [...] Актьорите излизат от роля от време на време, без да напускат контекста [...] за да създадат спектакъл, театър в чист вид, хумор, магия, ритъм, неистовост, сила, която пресъздава и пресътворява, която умиротворява. Впечатляващ спектакъл, в който еднакво заслужено аплодираме: Никола Тороманов (сценография), Андрада Кириак (костюми), Крис Йегер (осветление) и Флорин Фиеруй (хореография) [...] С неговия опит и талант, не може да се твърди, че Йон Карамитру просто "е случил на роля". Но мога лична да потвърдя, че в него се открива изключителната дарба да предлага на публиката не само истина, но и топлота, разбиране, а също и невероятно душевно спокойствие. Когато Йон Карамитру е на сцената, се чувстваш защитен. Той те повежда в правия път. Сякаш винаги си държал един теан код за сигурност в джоба. Или магическа пръчка. Чувстваш се вдъхновен. И силен.

Омагьосан от театъра - PINo код | Режвана Нита, port.ro, 13.05.2014 

"Пъргав спектакъл, изпълнен с талант, жизнерадост, музика, движение... А колкото по-бързо и весело вървим през него, толкова по-дълбоко потъваме с размишление. Като започнем от Йон Карамитру - убедителен в ролята на Просперо (актьор с безспорни постижения, неизличим от съзнанието на публиката с неговите интерпретации на големите Шекспирови герои), който поддържа баланса между всички актьори на сцената, с които си пратнира, за да се постигне блясъка, за да се постигне спектакъла "Бурята" - с нюанс на добро забавление и обещание за длъголетие. Такъв спектакъл днес може да омае огромна публика!

На магичния остров се прилага Закона за въображението | Мария Сарбу, jurnalul.ro, 14.05.2014

"Във версията на Морфов, само Калибан и Просперо са Шекспирови герои. Останалите принадлежат към тайната рецепта на коктейла "Морфов", който опива, но не храни."

Коктейл "Морфов"Кристина Модреану, сп. ArtAct

"Сценографът Никола Тороманов предлага сцена, в която се открива всичко и всичко е ведно: остров, бурно море, гора с лиани, плаващ кораб, място за подслон и т.н. В това пространство Морфов дава воля на въображението си, на вдъхновението си и в крайна сметка на чувството си за хумор. Йон Карамитру, този аристократ на нашата сцена, пресъздава един различен и проницателен Просперо, едновременно щедър и циничен, дълбоко човечен, но и безскрупулен. След представлението, човек отнася със себе си веселието на актьорско изпълнение от най-първа величина - Йон Карамитру, Михай Калин, Ищван Теглас, подкрепяни от отличния екип. Този спектакъл желае да ви въведе в състояние на по-добро съществуване. И успява.

Шекспировата Буря и кубчето на НикитаГабриела Хурезан, Музи и оръжия, 05.06.2014

 

"По пътя от екстравагантност към философия, от текст към спектакъл, "Бурята" в постановка на Александър Морфов в ТНБ е поредното доказателство за безспорно удивителния Шекспиров шедьовър, от който всеки творец очаква отговори на фундаментални въпроси. "Класикът" Александър Морфов изненадва с новия си проект на сцената на Националния театър в Букурещ по Шекспировата пиеса "Бурята". Модерността в неговата театрална мисъл сега е скочила право в постмодернизма, в една линия с духа на времето, завладяно от стилистична смесица, от която все очакваме нещо ново да изскочи. Така неговият спектакъл - както на ниво идея, така и на ниво форма - представлява опит за синтез. Опит, на който се поддава почти всеки съвременен творец, опознал нашето съвремие; опит, който търси това съвремие в класическите произведения."

Просперо и елфи по дънкиДойна Пап, Revista 22, 10.06.2014 

"Отличава се една "златна" триада: Миранда (Крина Семчиуч) със своята крехкост, сила и чар; Ариел (Июван Теглас) с физическата си пластика и фини психологически нюанси, превъплътен в очарователен "ефирен дух"; Калибан (Михай Калин) е удивително създание, което изненадва със смесица от гротеска и грация, завладяващ образ на уродливостта. Тайна и могъща сила извира от думите на Карамитру. Усеща се "чарът и сърцераздерателният унес на Шекспир". Церемониал-майстор и резонатор на спектакъла, актьорът успява да шокира публиката дори по време на аплауза, когато откъсва своя мустак. Пророчески жест за поколението на забрава и самопоглъщане, за Бурите, които предстоят.

Просперо – Карамитру и поколението на апокалипсисаЛюдмила Патланйоглу, Cotidianul, 31.06.2014

"Смела постъпка, бих казала, за всеки директор на театър по света е да включи в репертоара си метафоричната пиеса от Шекспир. Смела постъпка е за всеки актьор по света да пожелае роля, особено роля като тази на Просперо! Но ето - Йон Карамитру има тази смелост! И постига потресаващ успех!

Карамитру е в зенитСилвия Керим, Formula As, no. 1123

"Александър Морфов притежава огромен талант в модерното пресъздаване на детайла, но не предлага новаторска версия на цялата пиеса с изключение на разбирането за героя на Просперо. Две актьорски превъплъщения се отличават. Крина Семчиуч създава модерната Миранда, способна да заяви мнението си в очите на авторитетния си баща без това да намали поетичния ѝ чар. Ищван Теглас, струва ми се, е най-добрият Ариел, когото някога съм гледал.

Отчаянието на Просперо | Андриан Михалаке, сп. Teatrul azi , no. 7-8-9/ 2014

 

 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva