Александър Морфов  >>  произведения  >>  театрални спектакли  >>  Бурята | АДТ "В. Комиссаржевская" - Санкт П...

Бурята 

Академичен драматичен театър

"В. Комиссаржевская", Санкт Петербург, Русия 

 

премиера 15 ноември 1998, Голяма сцена

 

Автор   

Превод

Режисьор 

Сценография и костюми

Хореограф 

Художник на осветлението 

Ателиета костюми

Продължителност 

Участват

Анатолий Худолеев/ Евгений Ганелин, Евгений Иванов, Владимир Богданов/ Александър Вонтов, Александър Болшаков, Владимир Крилов, Александър Макин, Анатолий Горин, Евгения Игумнова, Родион Приходко, Александър Анисимов

Уилям Шекспир

Михаил Донски

Александър Морфов

Емил Капелюш

Сергей Грицай 

Аркадий Горелик 

Стефани Граурогкайт

160 мин., с антракт 

     "Бурята" се счита за последната пиеса на Шекспир и често се класифицира като романс, в който авторът коментира семейните отношения и помиряването между човек и мистика. 

     Просперо, дук на Милано, и дъщеря му, Миранда, са прогонени на остров след като братът на Просперо, Антонио, узурпира престола. Години по-късно Просперо, който притежава известни спиритични способности, разбира, че брат му пътува с група приятели и поддържници на кораб в близост до острова. Мъжете се връщат от сватбеното тържество на дъщерята на Антонио. Просперо предизвиква морска буря, по време на която екипажът на Антонио се разделя на групи, а всяка от групите вярва, че другите са загинали в бурята. Сюжетът е многопластов - властолюбие, противоборство и поражение, мотивирани отново от жажда за власт - всички те отвеждат Просперо до победа, в която той открива и надраства себе си, като успява да намери любящ съпруг на дъщеря си, да освободи прислугата на острова (Калибан и Ариел) и да прости измяната на брат си. 

    Комедия на илюзията, романс, текст, който коментира властта и отмъщението; тази пиеса не се подчинява на интерпретация. Тя преминава отвъд законите, познати на човека, и разказва приказка за обузването на природните стихии, за съюзяването с природата, с овладяването на духовете в името на любовта и прошката. Потапящата режисура на Морфов е изпълнена с весел ритъм, хумор, емоции и музика, която отеква в съзнанието дълго след като си напуснал театралния салон. 

     Един истински урок по могъщество и въображение. 

~ Исках да поставя "Бурята" с нови идеи, които почитат Шекспировите философски басни. Рано или късно идва един момент, в който всеки от нас трябва да осмисли - във възможно най-дълбокия философски смисъл - живота си и какво се е случило в света след големите промени. Когато всички идоли са отхвърлени и унищожени. Това именно е моментът, в който трябва да се вгледаме в нас самите - в миналото си, в настоящето и, ако е възможно, да си представим бъдещето. Героят в пиесата Просперо се намира в такава повратна точка. Той размишлява над същите въпроси - кой съм аз, къде отивам, а длъжен ли съм? И в крайна сметка - този свят въобще обективно ли съществува? Мисля, че единственото възможно спасение се открива в субективността и самосъзерцанието, защото държавната политика не ни дава никакъв шанс, никаква надежда за спасение. 

ноември 1998

     "Бурята" е образец на чистата романтична драматургия, в която интересното не се състои в разказваната история и не зависи от достоверността на изгражданите образи или на естествения низ от събития, - а то е скрито във въображението и почива върху общото съзнание и съюзяването на елементите, подарени на, или измислени от, големия поет. Това е такъв вид драматургия, която свободно изневерява на време и пространство, и в която следователно грешките в хронологията и географията - което впрочем не е смъртен грях за нито едно същество - са съвсем простими и не означават нищо. Тя е изцяло адресирана до битието на въображението; и въпреки че илюзията си партнира добре с ефекта на внушението на могъщия декор и модерните декорации, това партньорство е все пак опасно. Тъй като най-дълбокото и единственото истинско въодушевление трябва да произтича от вътрешния мир - от развълнуваното и състрадателно въображение; от друга страна, когато цялото изобилие стимулира външните сетива на слуха и на зрението, окото на душата блуждае, и външната гравитация ще притегли ума и ще го отклони от верния и единствено легитимен интерес, който би трябвало да произтича от вътрешния свят [...] 

     В тази пиеса пороците, които придружават низостта на нашата цивилизация, са изобразени със завидна сръчност; в първата сцена от второ действие, както и на много други места, Шекспир е изобличил изкушението на лошия човек да се впуска в упреци и презрителни слова, като начин да се отърве от собствения си комплекс за малоценност пред доброто,  а  също  и  да  представя  добротата  за  абсурдна,  а преходът към злонамереност у 

всички други - като лесен и присъщ. Когато Шекспир пише реплика на битово презрение, тя винаги е на отрицателен герой [...] В тази пиеса са описани и изворите на вулгарност в политиката - но тази политика, която е неразделна част от човешката природа. Когато и да е разглеждал този въпрос, Шекспир е винаги екстравагантен и никога не говори с конкретни примери. Той е философ и моралист, който опазва дълбокото си уважение към институциите в обществото и към онези прослойки, които съставляват постоянството на държавността - в частност, не създава действащи лица от тази професия, а за такива говори само с уважение. Ако трябва да бъде назован, то той ще бъде издържан в стилистиката на философския аристократизъм и в светлината на наследствените институции, които служат за мост между епохите, а назоваването на властта е с оглед онова, което малко притежават, но от което всички са облагодетелствани. Именно и по тази причина по-наблюдателните ще видят добронамереността, с която той сякаш винаги рисува страстите и глуповатата наивност на притежателя на власт и го представя като заблудено животно. Никога не се ядосва на тези свои герои, но изпитва огромно удовлетворение от това да им размаха собствената им абсурдност пред лицата; а понякога ще усетят и тон на почти родителска привързаност, както авторитетен баща говори на своите калпазани. Истина е, че героите на Шекспир са от всякакво разнообразие и коренно различни един от друг; те са резултат от посредничество, при което неговата наблюдателност му позволява да създаде обвивката и цветовете, и да ги смеси в своите герои. Той всъщност е изследвал всички значими съставителни сили и импулси на човешката природа, - узнал е, че различните комбинации между тях имат силата да внесат индивидуалност у всеки човек, и разкрива как се произвежда тази хармония чрез реципрочни диспропорции на излишество или недостиг. Езикът, на който тези истини биват изричани, не е назаем от никоя модерна изказност, а извира от най-скритите дълбочини на моралното същество и е, следователно, вечен."  

из "За "Бурята" от Самюел Тейлър Колридж

     Мистериозният свят на вълшебния остров улавя героите в своята медено тъкана мрежа. Той е населяван от духове, които се наслаждават да се надсмиват над хората.

     Героите губят контрол и танцуват в кръг около тях, като буря, като бедствие. Тази магична приказка, разказана от Шекспир, заживява нов живот в постановката на Александър Морфов. 

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ: 

"Бурята" е номинирана за театралната награда "Златна маска" (2000) в категория Сценография - Емил Капелюш

 

ОТЗИВИ: 

"Комбинация от отлична театрална поетичност и вкусната дързост на сценичния гег е наистина способна да надигне буря от положителни емоции."

Смена, 21.11.1998, Санкт Петербург

"Режисьорът е поставил спектакъл, който не просто е модерен. Той е любопитен независимо от личните пристрастия към класическата британска драматургия."

Деловой Петербург, 04.12.1998 

 

"Бурята" е забележително и изненадващо жизнерадостен спектакъл. Иронията е видна. Имаме един осмиващ спектакъл във възможно най-добрия художествен смисъл."

Реклама-Шанс, 04.01.1999, Санкт Петербург

 

"В спектакъла на Александър Морфов, където ролевата игра на хумор и фантазия изобилства, режисьорът си служи с разнообразни театрални стилове и умения. Има елементи от японския кабуки, пекинска опера и комедия дел арте. Екзалтираната фестивална публика прекъсваше представлението неведнъж с викове "Браво!", а на финала актьорите от Петербург получиха овации на крака."

в. Полско-литовска държавност, 09.09.1999, Полша

 

"В спектакъла на Морфов на сцената на театър "Комиссаржевская" в Санкт Петербург се откриват в стегната плетка мечтание и реалност, въображение и лудост, хармония и буря... Всичко се управлява от законите на фантазията, а обстановката се подчертава от музиката. Очарователният приказен сън продължава до самия край на спектакъла. Това е версия на този текст, която изобилства от асоциации и алегории, нов опит за намиране на отговор на Шекспировата загадка, озаглавена "Бурята" - интересен, пъстър и завладяващ, при това."

Екран и сцена, 01.12.1999, Москва 

"Колко само безусловно и всеотдайно публиката се съгласи да се подчини на законите, въведени от спектакъла! Как само доброволно се предадоха на представлението, заживяха с него и видяха себе си в него, понякога в смях, понякога в умълчаване. Те познаваха и разбираха тези герои - малко смешни, малко страшни в своята примитивност. Морфов е създал величествен спектакъл. Светъл. Нов. Който, впрочем, е все така в хармония с Шекспировата пиеса "Бурята".

сп. Театральная жизнь, бр. 3, 1999, Москва 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Share on G+
Share on Facebook
Share on ВКонтакте
Share on Twitter
Share on LinkedIn

© 2019 by mdemireva